Не исках нищо повече от това. Но за съжаление, не го можех.
— Лява ръка, глупаво момиче, но се завърташ надясно, Корнуолис[17] капитулира, лорд Норт[18] подава оставка през март 1782 година, което води до… Надясно, не, надясно! Мили боже! Шарлот, моля те, покажи й го още веднъж!
И тя ми показа. Трябваше да й се признае, че танцуваше прекрасно. Когато братовчедка ми го правеше, изглеждаше лесно като детска игра. И по принцип наистина беше така, човек обикаляше в кръг и трябваше непрестанно да се усмихва, без да показва зъбите си. Музиката звучеше от скрити в ламперията високоговорители и ако трябваше да съм честна, не беше от типа мелодии, при които краката ти сами започват да потропват в такт и едвам се сдържаш да не скочиш на дансинга.
Може би по-лесно щях да успея да запомня стъпките, ако Цъфналата устна не бе продължил непрестанно да ме залива с глупавите си брътвежи.
— От 1779 година войната с Испания… Моля те, четвъртият мъж просто трябва да си го представим, и реверанса… точно така, с повече грация моля! Още веднъж, отначало, не забравяй да се усмихваш, гледай напред, вдигни брадичката! Великобритания току-що е загубила Северна Америка… Мили боже, не така, надясно, вдигни ръката на нивото на гърдите и я изпъни! Това е тежък удар, а и мнението за французите не е особено добро, противното се смята за непатриотично… Не зяпай краката си! И бездруго в тези дрехи не можеш да ги видиш.
Шарлот се ограничи до задаването на неочаквани странни въпроси („Кой е бил крал на Бурунди[19] през 1782 година?“) като непрекъснато клатеше глава, което допълнително ме обезсърчаваше.
След около час на Ксемериус му доскуча. Той ми махна, отлетя от полилея и изчезна през стената. С удоволствие бих му поставила за задача да се огледа за Гидиън, но не беше необходимо, защото след още четвърт час менует-мъчения той се появи в рефекториума заедно с господин Джордж. И станаха свидетели как аз, Шарлот и Цъфналата устна заедно с невидимия четвърти мъж танцувахме, образувайки фигура, която майсторът бе нарекъл „льо шен“[20]. Трябваше да подам на въображаемия ми танцов партньор ръка, но за съжаление му подадох грешната.
— Дясна ръка, дясно рамо, лява ръка, ляво рамо — извика ядосано Цъфналата устна. — Толкова ли е трудно? Виж как го прави Шарлот, направо перфектно!
Перфектната Шарлот продължи да танцува, дори след като вече бе забелязала, че не бяхме сами, докато аз спрях притеснено и ми се искаше да потъна в земята от срам.
— О! — възкликна братовчедка ми най-сетне, преструвайки се, че забелязва господин Джордж и Гидиън едва сега. Тя потъна в грациозен реверанс, което, както вече знаех, означаваше нещо като поклон, който се правеше в началото и в края на менуета, както и тук-там по време на самия танц. Би трябвало да изглежда тотално смахната, най-вече защото носеше училищата си униформа, но вместо това бе някак си… сладка.
Почувствах се двойно по-зле, от една страна — заради чудовищната червено-бяла раирана пола с кринолин, съчетана с ризата от училищната ми униформа (приличах на някой от онези пластмасови конуси, които се поставят на улицата за отклоняване на движението при ремонт), от друга страна — защото, без да губи време, Цъфналата устна веднага започна да се оплаква от мен.
— …не знае къде е дясно и къде — ляво… олицетворение на тромавостта… трудно схваща… нетърпима дързост… глупаво същество… от патицата не може да се направи лебед… в никакъв случай не може да издържи това соаре, без да предизвика скандал… само я погледнете!
Господин Джордж направи точно това, Гидиън — също, а аз почервенях като домат. В същото време почувствах как в мен се надига ярост. Всяко нещо си има граници! Бързо откопчах полата заедно с подплатените железа, които Цъфналата устна бе закрепил за талията ми, и се разфучах.
— Не ми е ясно защо в XVIII век ще трябва да говоря за политика, при положение че и в днешно време не го правя. Та аз нямам никакво понятие от това! Е, и, на кой му пука? Ако някой ме попита нещо за маркиз Еди-кой-си, просто ще отговоря, че политиката изобщо не ме интересува. А ако някой непременно настоява да танцува менует с мен (което смятам за изключено, тъй като не познавам никого в XVIII век), просто ще кажа: „Не благодаря. Много мило, но си навехнах крака“. Сигурна съм, че ще успея да произнеса всички думи, без да показвам зъбите си.
— Виждате ли какво имам предвид? — попита Цъфналата устна и закърши ръце. Изглежда, му беше навик. — Няма дори и помен от желание за съдействие, но за сметка на това е налице ужасяващо незнание и липса на талант във всяка една област. И на всичкото отгоре избухва в смях като някоя петгодишна, само като се спомене името лорд Сандвич.
17
Уилям Корнуолис (1744–1819) — британски адмирал, участвал в „Битката на Светците“ (група острови в Западна Индия) с Франция и Испания. Британците губят битката за Сейнт Китс (един от островите) през 1782 г., но печелят по-късно войната и запазват влиянието си в Западна Индия. — Бел. ред.
18
Фредерик Норт (1732–1792), втори граф Гилфорд, е британски политик от партията на торите, министър-председател на Великобритания от 1770 до 1782 г. — Бел. ред.