Последните пет години от живота си Шекспир прекарва в Стратфорд на Ейвьн, където умира през 1616 година.
Така, готово. Сега само трябваше да науча наизуст един сонет. Тъй като всички бяха еднакво дълги, просто се спрях на един.
— Воюват в мене поглед и сърце, за тебе те започнаха войната[22] — мърморех под носа си.
— Мен ли имаш предвид? — попита Гидиън, надигна се и седна, а после извади слушалките от ушите си.
За съжаление не можах да предотвратя изчервяването си.
— Това е Шекспир.
Той се усмихна.
— Очите искат твоето лице, сърцето иска своята част в делбата... Май така продължаваше.
— Не май, а точно така — казах и затворих учебника.
— Но нали още не си го научила?
— И без това до утре ще съм го забравила. Най-добре да го науча утре сутринта, точно преди училище. Тогава ще имам по-голям шанс да го запомня до часа по английски на господин Уитман.
— Още по-добре! Значи сега ще се упражняваме да танцуваме менует. — Гидиън се изправи. — При всички положения имаме достатъчно място на разположение.
— О, не! Само това не!
Но той вече се покланяше пред мен.
— Мога ли да помоля за този танц, госпожице Шепърд?
— Нищо не бих направила с по-голямо удоволствие, уважаеми господине — уверих го и си завях с учебника за Шекспир, — но за съжаление си изкълчих крака. Може би ще попитате братовчедка ми. Дамата в зелено. — Посочих към дивана. — Тя с удоволствие ще ви покаже колко добре умее да танцува.
— Но аз бих желал да танцувам с вас. Отдавна съм запознат с уменията на вашата братовчедка.
— Имах предвид моята братовчедка Дивана, а не Шарлот. Уверявам ви… ъъъ… с Дивана ще се забавлявате много повече, отколкото с Шарлот. Може би Дивана не е толкова грациозна, но е по-мека, много по-чаровна е и притежава по-благ характер.
Гидиън се разсмя.
— Както вече изтъкнах, моят интерес е насочен към вас. Моля ви да ми окажете тази чест.
— Но джентълмен като вас би трябвало да вземе под внимание изкълчения ми крак!
— Не, искрено съжалявам. — Гидиън отново извади айпода от джоба си. — Моля за малко търпение, оркестърът е почти готов. — Той завря слушалките в ушите ми и ме издърпа на крака.
— О, много добре, „Линкин Парк“ — казах, а пулсът ми скочи до небесата, защото неочаквано Гидиън бе застанал толкова близо до мен.
— Какво? Пардон. Един момент, сега ще поправим грешката. — Пръстите му пробягаха по дисплея. — Ето, Моцарт, той е подходящ. — Подаде ми айпода. — Сложи го в джоба си, и двете ти ръце трябва да са свободни.
— Но ти изобщо не чуваш музиката — изтъкнах, когато в ушите ми забучаха цигулки.
— Чувам достатъчно, не е нужно да крещиш така. Добре, да си представим, че имаме фигура от осем души. До мен отляво стои един господин, а отдясно още двама, като всички сме се подредили в редица. От твоята страна картинката е същата, само че с дами. А сега един реверанс, моля.
Поклоних се и колебливо поставих ръката си в неговата.
— Ако ме наречеш глупаво същество, веднага ще прекратя танца!
— Никога не бих казал такова нещо — рече Гидиън и ме поведе напред покрай дивана. — По време на танца изисканият разговор е много важен. Ще ми позволите ли да попитам на какво се дължи неблагоразположението ви към танците? Повечето млади дами ги обожават.
— Шшт, трябва да се концентрирам. — Засега всичко вървеше много добре, дори самата аз бях изненадана. Tour de main[23] се получи перфектно, веднъж наляво, веднъж надясно. — Може ли отново да го повторим?
— Вирни брадичката, да, точно така. И ме погледни. Не трябва да ме изпускаш от поглед, независимо колко добре изглежда стоящият до мен мъж.
Нямаше как да не се ухиля. Това пък какво беше? Просене на комплименти? Е, нямаше да му доставя това удоволствие. Въпреки че трябваше да призная колко добре танцуваше той. С него беше съвсем различно, не като с Цъфналата устна — всичко ставаше някак от само себе си. Малко по малко започвах да се запалвам по този менует.
23
Фигура в менуета, когато партньорите, с ръце на кръста, разменят местата си с плъзгане наляво или надясно в кръгово движение. — Бел. ред.