— Приличаш на Снежанка — каза тя и развълнувано попи с платнена кърпичка влажните си очи. — „Кожа бяла като снега, устни — алени като кръвта, и коси — черни като абанос.“ Ще ми се скарат, защото ще изпъкваш сред множеството. Покажи ми ноктите си, да, tres bien[38], къси и чисти. А сега разклати глава. Не, по-силно, прическата ти трябва да издържи цяла вечер.
— Усещането е сякаш нося шапка.
— Ще свикнеш — отвърна мадам Росини, докато продължаваше да фиксира косата ми с още спрей. В допълнение към ориентировъчно шестте кила фиби, крепящи планината от къдрици върху главата ми, се намираха и други, служещи за украса — със същите розички като онези, които ограждаха деколтето на роклята. Много хубаво! — И така, готово, лебедова шийке. Да направя ли още снимки?
— О, моля ви! — Огледах се за чантата ми, в която беше джиесемът. — Лесли ще ме убие, ако не увековечим този миг.
— С удоволствие бих снимала и двама ви, теб и невъзпитаното момче — каза мадам Росини, след като ме щракна поне десет пъти от всички страни. — За да може да се види колко перфектно, и в същото време дискретно, са съчетани тоалетите ви. Но Джордано се грижи за Гидиън, аз отказах отново да споря за необходимостта да се носят шарени чорапи. Това е просто прекалено.
— Моите чорапи не са никак лоши.
— Така е, защото макар да изглеждат като чорапите от едно време, благодарение на еластана са много по-удобни. В миналото ластикът на чорапите е стягал бедрото през средата, докато при теб е само за украса. Разбира се, не очаквам някой да наднича под полата ти, но ако все пак се случи, няма да има повод да се оплаче, n’est-ce pas[39]? — Тя плесна с ръце. — Bien[40], сега ще се обадя горе, за да съобщя, че си готова.
Докато тя разговаряше по телефона, аз отново застанах пред огледалото. Бях развълнувана. Още от сутринта енергично бях пропъдила Гидиън от мислите си и почти бях успяла, но с цената на това, че през цялото време бях мислила за граф Сен Жермен.
Страхът от предстоящата среща с него се смесваше с необяснимо радостното очакване на соарето. Мама беше позволила Лесли да остане да преспи у нас и затова бяхме прекарали приятна вечер. Донякъде. Да анализирам случващото се с Лесли и Ксемериус, ми се беше отразило добре. Може би го казаха, само за да ме ободрят, но и двамата бяха на мнение, че все още няма никаква причина да се хвърля от някой мост, заради несподелена любов. Твърдяха, че предвид обстоятелствата Гидиън има напълно основателни причини за държанието си. Лесли дори допълни, че в интерес на равенството между половете, на момчетата също трябва да им се прощават някои моменти на лошо настроение, и че тя съвсем ясно усеща как дълбоко в себе си Гидиън е едно наистина мило момче.
— Изобщо не го познаваш! — Бях поклатила глава. — Само ми казваш онова, което знаеш, че искам да чуя.
— Да, а и защото ми се иска това да е истината. Ако накрая се окаже задник, лично ще го издиря и ще го фрасна. Обещавам!
Ксемериус се бе прибрал късно, защото бе следил Шарлот, Рафаел и Гидиън, както го бях помолила. За разлика от него, на нас с Лесли изобщо не ни се стори скучно да чуем що за човек е Рафаел.
— Ако питате мен, този малкият изглежда прекалено добре — бе измрънкал гаргойлът. — И той прекрасно го осъзнава.
— Значи е попаднал на правилния човек при Шарлот — рече Лесли с доволство. — Досега ледената ни кралица е открадвала на всеки радостта от живота.
Двете с Лесли се бяхме настанили върху широкия перваз на прозореца, докато Ксемериус бе застанал на масата, с прилежно увита около тялото му опашка и бе започнал с доклада си.
Шарлот и Рафаел първо отишли да ядат сладолед, после на кино и накрая се срещнали с Гидиън в една пицария. Двете с Лесли искахме да научим всичко с най-големи подробности — от заглавието на филма и вида на пицата, до всяка изречена дума. Според Ксемериус двамата изобщо не успели да намерят обща тема за разговор. Докато Рафаел с удоволствие обсъждал разликите между английските и френските момичета и сексуалното им поведение, Шарлот непрекъснато връщала разговора към носителите на Нобелова награда за литература за последните десет години, което довело до това, че на младежа видимо му доскучало и започнал да се заглежда по други момичета. А в киносалона (за голямо изумление на Ксемериус) не направил никакъв опит да опипа Шарлот, дори напротив, след около десет минути бил дълбоко заспал.