Когато опипвачът на гърди се настани зад пианото и засвири пламенно арпеджио[48], братовчедката на домакинята, седнала до мен, се разкрещя като смахната тийнейджърка, фенка на момчешка група. Красивата лейди Лавиния подари на Гидиън една лъчезарна усмивка и се понесе с бухналите си зелени поли напред. Забелязах, че не бе чак толкова млада, за колкото я взех първоначално. Но пееше великолепно! Като Ана Нетребко, която преди две години гледахме в „Кралската опера“ в Ковънт Гардън. Е, може би не чак толкова великолепно като Нетребко, но във всеки случай беше истинска радост да я слушаш, ако си падаш по превзети италиански опери. Което, честно казано, не беше моят тип музика, но благодарение на пунша сега направих изключение. А явно през XVIII век италианските оперни арии бяха тотален хит. Хората в залата истински се развеселиха. Само бедната свирка за ку… ъъъ госпожица Феърфакс правеше кисела физиономия.
— Мога ли да те отвлека за малко? — Гидиън се бе приближил отзад към креслото и сега ми се усмихваше от високо. Разбира се, щом като зелената дама бе заета с друго, отново се бе сетил за мен. — Графът ще е щастлив, ако за известно време му правиш компания.
О, точно така, графът. Поех си дълбоко въздух, взех чашата си и решително гаврътнах съдържанието й. Когато се изправих, почувствах приятно чувство на замайване. Гидиън взе празната чаша от ръката ми и я остави върху малката масичка със сладките крачета.
— Алкохол ли имаше в нея? — прошепна той.
— Не, беше само пунш — отвърнах шепнешком. Опа, подът тук бе някак си малко неравен. — Знаеш ли, принципно не пия алкохол. Един от железните ми принципи. И без алкохол можеш да се забавляваш.
Гидиън повдигна едната си вежда и ми подаде ръка.
— Радвам се, че се забавляваш.
— Да, както изглежда и двамата споделяме това чувство. — Уф, подовете в XVIII век наистина бяха някак си нестабилни. Изобщо не бях забелязала това преди. — Искам да кажа, че тя е малко старичка за теб, но това не бива да те притеснява. Както и че има нещо с херцог Еди-кой-си. Да, наистина страхотно парти. Хората са много по-мили, отколкото предполагах. Толкова физически контактни. — Погледнах към свирещия на пианото опипвач и Нетребко-имитиращата. — И… изглежда, пеят с удоволствие. Много са симпатични. На човек му се иска веднага да скочи и да се включи.
— Да не си посмяла — прошепна Гидиън, докато ме водеше към канапето, на което седеше графа. Когато ни видя да се приближаваме, той се надигна с грациозната лекота на някой много по-млад мъж и разтегна устни в изпълнена с очакване усмивка.
„Е, добре — помислих си и вирнах брадичка. — Нека се престорим, че не знам, че според Гугъл изобщо не си истински граф. Нека се престорим, че наистина имаш графство и не си измамник с неясен произход. Нека се престорим, че при последната ни среща не си ме душил. И нека се престорим, че съм напълно трезва.“
Пуснах ръката на Гидиън, хванах тежката червена коприна, разперих полите на роклята си и потънах в дълбок реверанс, от който се надигнах едва когато графът ми подаде обсипаната си с накити ръка.
— Скъпо мое дете — каза той и шоколадовокафявите му очи проблеснаха развеселено, докато потупваше ръката ми. — Възхищавам се на грацията ти. След четири чаши от специалния пунш на лейди Бромптън, други не биха успели дори да изфъфлят името си.
О, той ги е броил. Сведох поглед с чувство на вина. Всъщност чашите бяха пет. Но наистина си заслужаваха! Изобщо не скърбях за потискащото боязливо чувство, от което се бях отървала. Нито ми липсваха комплексите за малоценност. Харесвах пияното си Аз. Макар и да се държеше малко нестабилно на краката си.
— Merci pour le compliment[49] — измърморих.
— Очарователно! — рече графът.
— Съжалявам, трябваше повече да внимавам — каза Гидиън.
Графът тихо се засмя.
— Скъпо мое момче, ти беше зает с друго. А на първо място целта ни тази вечер е да се забавляваме, нали? Още повече, че лорд Аластър, на когото непременно исках да представя тази симпатична млада дама, все още не е дошъл. Но бях осведомен, че е на път за насам.
— Сам? — попита Гидиън.
48
Начин да се изпълняват акорди за пиано и струнни инструменти, при който звуците на акорда се преливат от един в друг; ефект от акорди; украшения. — Бел. прев.