Взе ръката й и отново я целуна.
— Срещата с вас е като последното лято в живота ми. Не минава ден, без да си спомня за вашата баба. Ние бяхме най-влюбените на света, макар да бяхме заедно само единайсет дни. — Той въздъхна дълбоко. — Всеки ден й подарявах цвете…
Сърцето на Катенка подскочи. Тя бръкна в раницата си и извади малък плик от досието на Сашенка, което й даде Кузма.
Подаде му измачкания стар плик, адресиран до „Б. Голден, Съюз на съветските писатели“.
Той го взе, отвори го с треперещи пръсти и извади изсушена мимоза, толкова крехка, че почти се разпадна в ръцете му.
— Пратена е за вас — каза Катенка, — но е пристигнала твърде късно, когато вече са ви арестували. От писателския съюз са я пратили на НКВД, а те я сложили в досието й.
Беня измърмори нещо, поклащайки смаяно глава. После вдигна цветето към лицето си, помириса го, целуна го и когато най-после заговори, изправи гръб и я погледна гордо с насълзени очи.
Изведнъж той свали баретата си и с победоносна усмивка я запокити в другия край на стаята.
— Макар и след петдесет години, аз помня какво означава това.
30
Москва тънеше в ленив сумрак. Сънливото оранжево слънце губеше дневната си мощ и напразно се опитваше да се задържи на небето. Светлината покри с нежно розов воал хладните води на реката, а под дърветата легнаха тъмносини сенки. Топлият бриз ронеше цветовете като истински сняг, докато Катенка се разхождаше с Максим край Патриаршите езера. Тя се чувстваше замаяна и радостна, че е далече от семейството си и от миналото. Сега в този парк насред шумния град от значение беше само настоящето.
Не беше виждала Максим от онзи ден в гората и имаше да му казва неща, които само той можеше да разбере, които само на двамата бяха интересни. Макар да не се докосваха, те вървяха толкова близо, сякаш бяха свързани с невидими нишки.
— Толкова се радвам, че живея сега — призна Катенка, — защото мисля, че нямаше да имам смелостта на Сашенка и Ваня, ако живеех тогава.
— Мисля, че би била и по-смела — отвърна Максим, когато се насочиха към откритото кафене до езерото.
— Е, слава Богу, че в наше време не е нужно да сме толкова смели — каза тя. — Живеем в свободна Русия. За първи път в историята. Можем да правим каквото искаме, да говорим каквото искаме. Никой не ни следи — край на страха.
— Но докога? — попита Максим толкова сериозно, че Катенка се учуди на песимизма му. Изведнъж я изпълни радост, че е жива и млада, и тя се обърна и безгрижно го целуна.
Благодарности
„Сашенка“ е роман за семейство, което изцяло е плод на моето въображение; той проследява неговата съдба в продължение на няколко поколения и аз се надявам, че ще се хареса на читателя. Това е дълбоко личен роман. Но той черпи вдъхновение от множество истории, писма и съдебни дела, които открих в архивите и съм чувал в разговори в продължение на десет години изследователска работа над руската история.
В книгата има и реални персонажи. Най-известните сред тях са Распутин и Сталин и аз се опитах да ги обрисувам с максимална точност. Но докато пишех книгата, Сашенка и нейното семейство ми се струваха по-живи, отколкото реално съществуващите техни съвременници.
Най-често историците пишат за изтъкнати хора, повлияли върху хода на историята. В този роман обаче аз исках да разкажа как едно обикновено семейство посреща радостите и нещастията, настигнали ги в Русия през двайсети век. Привличаше ме смелостта и твърдостта на хилядите жени, изгубили мъжете и децата си, и аз не можех да разбера как са оцелели. И как бихме се държали ние в такова ужасно време?
Това е преди всичко книга за любовта и семейството, но аз исках също да събудя интерес към странните и трагични събития от онова време у хора, които не биха се захванали да четат исторически книги. Подробностите от живота на висшето общество в дореволюционен Петроград, описанията на неговите магазини, ресторанти и клубове, затворите и кръчмите, промишлените магнати и тайната полиция, института „Смолни“, канцелариите на „Охранка“, а също шокиращите образи на някои герои, като например княз Андроников, общо взето, се основават на реални факти. В онези части на романа, които разказват за съветския период, персонажите като Сталин, Берия, Родос и Кобулов са изобразени, като максимално се отчитат историческите факти, както и затворите, тяхната охрана и лабиринтите на съветската бюрокрация. Езикът на документите и фактите в третата част също са реални, макар че някои архиви са плод на моето въображение. Село Безнадьожная е измислено от мен, но то много прилича на други села в Северен Кавказ, които съм посещавал.