Съвещанието започна и едва тогава ние един подир друг се отдалечихме от десния бряг и заплувахме към левия. Придвижвахме се толкова предпазливо, че изглеждаше сякаш островчетата бяха понесени от течението към отсрещния бряг. Там отново спряхме съвсем близо един до друг.
Измина известно време, докато пак се настаним по-удобно, и видяхме, че съвещанието вече е започнало. Нямаше как да хвърлим поглед над високия бряг. Чухме само как нечий силен енергичен глас държеше реч.
— Знаеш ли кой говори? — попитах Дънкър.
— Вождът.
— Гласът се носеше толкова ясно, че можехме да разберем всяка негова дума.
— … макар моите червенокожи братя да се канят да потеглят на път едва след четири дни, все пак аз имам няколко основателни причини, за да започна похода още утре в ранни зори. Освен това този смел бледолик ми съобщи, че пътем сигурно ще заловим трима прочути мъже. Ако излезе истина, тогава във всички вигвами и долини хората ще разказват за храбростта и хитростта на могольоните. Тримата воини са вождът на апачите Винету, Поразяващата ръка и още един прочут бледолик, избил вече много червенокожи воини!
— Уф, уф! — разнесе се наоколо в кръга, а и застаналите недалеч от него индианци също нададоха възклицания, изразяващи тяхната радостна изненада.
— Нашият бял брат — продължи вождът, — ще разкаже сега на воините на могольоните онова, което преди малко съобщи и на мен.
С тези думи приключи встъпителната му реч. Той я беше държал прав и сега, както предполагах, отново си седна на мястото. След броени секунди се разнесе гласът на Джонатан Мелтън. Той им дръпна дълга войнствена реч, която засягаше най-вече нас. Разказа им, че сме се появили при него в пуеблото и сме започнали да хулим и ругаем могольоните, че сме искали да отидем при нихорасите и да ги подбудим да тръгнат в поход срещу тях. Понеже самият той бил приятел на могольоните, веднага се метнал на коня си, за да ги предупреди за заплашващата ги опасност. Можели да се уверят в добрите му намерения, ако обърнели внимание на обстоятелството, че дошъл при тях на един напълно съсипан и изтощен кон. Току-що бил чул за взетото решение от могольоните да предприемат боен поход срещу нихорасите, който обаче щял да започне едва след четири дни. Това било погрешно, защото дотогава най-вероятно самите нихораси щели да ги нападнат. Затова трябвало незабавно да тръгнат на път, още повече че днес се е удало на Дънкър да офейка. Беглецът бил чул за намерението им да предприемат поход срещу нихорасите и можело да се предположи, че ще побърза да отиде при тях, за да ги уведоми.
Този тип приведе и други свои основания по един толкова хитроумен начин, че още преди да бе свършила речта му, бях убеден, че съветът на старейшините щеше да му даде съгласието си. И действително — след последните му думи сред червенокожите се разнесе одобрително мърморене. Настъпи краткотрайна тишина, а после отново чух гласа на вожда:
— Моят бял брат доказа, че е приятел на нашето племе. Ние му благодарим. Нека сега ми отговори само на няколко въпроса. При тръгването му от пуеблото на бялата скуоу Винету и Поразяващата ръка бяха ли все още там?
— Да.
— А знаеш ли кога ще го напуснат?
— Не.
— На тях известно ли им е, накъде си се отправил?
— Не.
— Тогава не може да се очаква, че незабавно са тръгнали да те преследват. Може би те все още се намират в пуеблото, а?
— Наистина е възможно.
— В такъв случай ще успеем да им попречим да насъскат нихорасите срещу нас. Необходимо е само да им изпратим един отряд от наши воини, за да ги плени. Така те няма да стигнат до нихорасите.
— Ами ако вече са при тях?
— Тогава би трябвало да тръгнем още утре в ранни зори. Ако нихорасите действително имат намерение да ни нападнат, ще бъдат принудени да минат през Ткли Настла,[12] в случай че не искат да изгубят няколко дни в заобикаляне. А ние можем там да ги издебнем и да ги унищожим до последния човек. Ако възрастните воини са съгласни с мен, още сега ще изпратя петдесет души, които веднага ще тръгнат, за да пресрещнат Винету и Поразяващата ръка и да ги пленят. Останалите войни ще потеглят с мен утре към Ткли Настла, където можем да изчакаме вестта за успеха на нашия отряд. Аз казах! А сега нека обсъдим предложението ми!
— Ела, да тръгваме! — прошепнах на Дънкър. — При шестия вигвам пак ще спрем на брега.