— Това не можем да решим само ние двамата. Много хубаво стана, че узнахме толкова важни неща, но най се радвам на портфейла. Мелтън съвсем скоро ще тръгне на път. Следователно едва ли може да се очаква, че ще се рови в кожената си чанта и ще забележи липсата му. Не съм мислил, че е възможно толкова лесно да се докопам до парите. Във всеки случай, хората, на които принадлежат, могат да се чувстват вече материално осигурени.
— Но дали действително парите са в портфейла?
— Би трябвало страшно много да се лъжа, ако не са там. Веднага щом се разсъмне, ще проверим.
Аз млъкнах, защото ми се стори, че недалеч от нас забелязах тъмен човешки силует. Напълно възможно беше да е някой могольон. Но ето че чухме гласа на Винету:
— Нека моите братя се приближат!
Той държеше в ръка моята карабина «Хенри» и ни обясни присъствието си така:
— Моите братя навлязоха горе във водата. Трябваше да плуват по течението. Затова застанах да ги чакам толкова надолу по брега.
Нека дойдат с мен да отидем при Емъри.
Англичанинът немалко се зарадва да ме види пак жив и здрав. Ние изстискахме водата от дрехите си, облякохме и онези, които бяхме оставили да не ни пречат, като междувременно разказахме какво бяхме узнали. Когато споменах, че съм докопал портфейла, апачът направи замислена физиономия. После каза:
— Моят брат в никакъв случай не е бивало да го взема. Мелтън ще забележи липсата му.
— Нека!
— И ще заподозре, че сме били тук.
— А може би ще отвори чантата си едва след няколко дни. И като разбере, че парите му са изчезнали, защо пък веднага трябва да си помисли, че ние сме ги взели? Нима не е възможно да ги е откраднал някой могольон? А може да предположи и че парите са измъкнати от по-отдавна. Но дори и подозренията му действително да се насочат към нас, то и тогава все пак ще е по-добре да са у нас парите, до които се домогвахме толкова дълго, отколкото да останат в неговите ръце и изложени на случайностите на капризната съдба. Най-сетне не беше изключено да стане така, че когато го заловим, парите да не са у него.
— Може би ще дам право на моя брат, ако продължи да разказва. Отзовах се на подканата му, като споделих с тях и онова, което Джонатан Мелтън беше казал на певицата. Когато свърших, апачът не успя да скрие учудването си.
— Винету мислеше този човек за по-умен, отколкото се показва. Присмехът е изкусител, на когото никога не бива да се оставяш да те подвежда. Значи той ще тръгне с петдесет воини, за да ни пресрещне! Какво ще каже моят брат Шетърхенд?
— Това е такава глупост, по-голяма от която не може да има. Щом като допуска, че сме узнали накъде се е отправил, тогава би трябвало да проумее, че това ще стане, и то много скоро. В такъв случай е възможно вече да сме тук, или поне да сме Нейде съвсем наблизо. Ето защо от негова страна е страхотна грешка тъкмо сега да тръгва, за да ни пресреща. Тъмно е. Няма да може да види и да разчете следите ни и е почти сигурно, че ще се размине с нас. Той не бива да напуска този бивак по тъмно и първо би трябвало най-старателно да претърси околностите му.
— Моят брат каза верни думи. А могольоните ще потеглят на поход срещу нихорасите малко по-късно, след като се развидели, така ли? Че нима вече са се приготвили за път? Та нали походът щеше да започне едва след три дни?
— За подготовката на един индиански отряд е необходимо да се направи много по-малко, отколкото за някоя голяма войска от бели войници.
— Поразяващата ръка не бива да забравя, че отрядът ще трябва не само да се въоръжи, но и да се запаси с провизии. А разполагат ли могольоните с достатъчно храна? Моите братя забелязаха ли да са направили месо?[13]
— Не.
— Това е груба грешка, защото както по пътя, тъй и там, накъдето са тръгнали, няма да намерят нищо за ядене.
— Нима в околностите на Мрачната долина няма никакъв дивеч?
— Много малко. И освен това имат ли време за лов воини, които всеки миг очакват да бъдат нападнати?
— Не, но ако могольоните правят такива грешки, това може само да ни радва. Вождът на апачите знае ли къде е Мрачната долина?
— Да.
— Колко път има до нея?
— Ако някой най-обикновен ездач поеме натам в ранни зори и остане на бивак да пренощува, ще пристигне по обед на следващия ден. Аз ще водя моите братя.
— Кога тръгваме?
— Веднага щом Мелтън потегли с отряда си. Ако тръгнем преди него, те ще открият следите ни и ще предизвикаме подозрения.
— Не е ли възможно да изберем някой друг път? Ако тръгнем след тях, ще сме принудени през цялото време да останем зад гърба им, а това непрекъснато ще ни бави. Във всички случаи те няма да яздят толкова бързо, колкото ни се налага на нас да бързаме, щом искаме своевременно да предупредим нихорасите. Затова предлагам незабавно да напуснем тази местност.