Обърнах й гръб и нарочно тръгнах пръв, като внимавах поведението ми да изглежда съвсем непринудено. Все пак успях да забележа, че зад гърба ми тя му направи знак. Той можеше да означава само едно, че щеше да се върне при него. А намерението ми беше да я подлъжа да направи точно това. Исках да узная от нея накъде е избягал Джонатан и много вероятно беше тя да го каже на стария, ако успееше тайно да се промъкне до него.
— Е, все още ли ме смятате за лъжец? — попитах я аз, след като отново се върнахме в стаята.
— Този път казахте истината, но въпреки това ще бъда дваж по-внимателна. Няма да можете да ми поставите друга клопка!
— Почакайте само! А теб, Емъри, те моля да бъдеш непрекъснато нащрек. Двамата пленници не бива да се срещат и да разговарят. Тази сеньора като нищо е способна да помогне на стария да избяга. След два часа ще дойда да те сменя. По-рано ми е невъзможно.
— Well, ще изпълня дълга си, макар че съм дяволски изморен. Направих му знак и си тръгнах. Той ме разбра и ме придружи до входното помещение. Там тихо ме попита:
— Каква е тая работа със спането? Защо ме питаш дали съм изморен?
— Искам да я накарам да отиде при стария. Поговори сега да речем десетина минути с нея възможно на по-висок глас, за да не чуе какво става тук в предните помещения. После привидно ще заспиш и няма да се събуждаш преди да съм се върнал в стаята.
— Ами ако тя се опита да излезе?
— Няма да й пречиш.
— Но нали може да вземе наистина да освободи стария?
— Няма. Ще го преместя оттам и сам ще легна на неговото място.
— Великолепно хрумване! Любопитен съм да видя дали този номер ще мине.
Той се върна при Юдит, а аз накарах Винету да слезе долу. Пак затъкнахме устата на стария Мелтън и го пренесохме в едно помещение в лявата част на жилището. После Винету ме върза по същия начин като Мелтън и ме остави легнал на неговото място. Беше ми свалил колана, а и иначе в цялото облекло се бяхме постарали да постигнем възможно по-голяма прилика.
След като апачът отново се изкачи горе, аз зачаках с голямо нетърпение резултата от този маскарад. Бях напълно убеден, че Юдит щеше да дойде, ала дали щеше да ми каже каквото исках да знам, това беше несигурно.
Чух я да приказва с Емъри. След известно време разговорът им замря. После измина около половин час и тогава усетих съвсем лек повей като от женски дрехи. Еврейката се появи. Ръката й опипом затърси наоколо и се докосна до крака ми. Трепнах, подобно на човек, който се е изплашил. Шепнешком тя ме предупреди:
— Тихо, сеньор Мелтън! Аз съм!
— Кой е? — прошепнах й също тъй едва доловимо.
— Аз, Юдит! Искате ли да избягате?
— По дяволите! Де да можех!
— Можете, защото ще ви помогна. Забелязахте ли знака, който ви направих?
— Да.
— Шетърхенд е едно глуповато нищожество, на което с истинско блаженство ще изиграя този номер. Преди видях как са ви вързали. Повдигнете ръцете си! Донесох нож.
Последвах подканата й. Тя преряза ремъците на ръцете ми, а после и на краката. Изправих се седнал, като нарочно вдигнах доста шум. Исках да ме предупреди да бъда предпазлив, за да не й направят впечатление моите кратки отговори. Не биваше да приказвам много-много, защото в противен случай неизбежно щеше да ме познае.
— Тихо, тихо! — предупредително прошепна тя. — Иначе моят пазач ще се събуди.
— Пазач ли? — попитах аз.
— Да. За ваше щастие той заспа, а още утре сутринта се канят да ви вземат парите, след което и свободата, и животът ви ще са в голяма опасност. Трябва да избягате при Джонатан.
— Къде е той?
— Също офейка. Аз му помогнах. Тръгна нагоре към индианците могольони, чиито вожд се казва Битсил Илче.[8] Той беше приятел на моя мъж и с радост ще посрещне Джонатан. Ако го последвате и кажете на вожда, че аз ви изпращам, сигурно ще ви приемат по същия начин. По-късно ще дойда и аз.
— Кога?
— След като си отидат тези четиримата, които се държат така, сякаш са господари на вселената. Засега все още трябва да остана тук, за да узная накъде се канят да се отправят. После и аз ще ви последвам и ще се срещна с Джонатан при Клеки-тсе,[9] където той ще ме чака. А сега изчезвайте, но внимавайте да не ви спипат!
Тя се отдалечи. Изчаках още десетина минути и след това станах, за да се изкача на платформата. Там седеше Винету.
— Моят брат познава ли Битсил Илче, вожда на могольоните? — попитах го аз.
— Да — кимна апачът. — Той е храбър воин и никога досега не е нарушил веднъж дадената дума.