Да, времената са се променили, но човекът не се е променил. Основите на Сатанизма винаги са съществували. Единственото ново нещо е официалната организация на една религия, основаваща се върху универсалните черти на човека. Векове наред величествени градежи от камък, бетон, хоросан и стомана са били посвещавани на въздържането на човека. Крайно време е човешките същества да престанат да се бият сами със себе си и да посветят времето си на изграждане на храмове, предназначени за удовлетворението на човека.
Макар и времената да са се променили и винаги да се променят, човек по същество си остава същият. В продължение на две хиляди години той си е самоналагал наказание за нещо, за което преди всичко, никога не би трябвало да се е чувствал виновен. Уморихме се да се отричаме от удоволствията на живота, които заслужаваме. Днес, както и винаги, човек се нуждае от това да се наслаждава тук и сега, вместо да чака възнаграждението си на небето. И така, защо да нямаме религия, която да се базира на удовлетворението? Несъмнено тя е съвместима с природата на звяра. Ние не сме повече молещи се слабаци, които треперят пред един безмилостен „Бог“, когото не го е грижа дали живеем или умираме. Ние сме хора със собствено достойнство и гордост — ние сме Сатанисти!
АДЪТ, ДЯВОЛЪТ И КАК ДА ПРОДАДЕШ ДУШАТА СИ
Сатаната, несъмнено, винаги е бил най-добрият приятел на Църквата, защото й е създавал работа през цялото й съществуване. Фалшивата доктрина за Ада и Дявола е позволила на Протестантската и Католическата Църква да процъфтяват твърде дълго. Без Дявол, когото да сочат с пръст, ревизионистите от пътя на дясната ръка не биха имали с какво да заплашват последователите си. „Сатаната ви води в изкушение“, „Сатаната е Принцът на Злото“, „Сатаната е порочен, жесток и брутален“, предупреждават те. „Ако се поддадете на изкушенията на Дявола, непременно ще ви сполети вечно проклятие и ще горите в Ада“.
Семантичното значение на Сатана, е „противник“ или „противоположност“, или „обвинител“. Самата дума „дявол“ (devil) произлиза от индийската дума devi която означава „бог“. Сатаната представлява противоположността на всички религии, които обезсърчават и осъждат човека, заради естествените му инстинкти. Дадена му е ролята на злото, просто защото представлява плътските, земните и светските аспекти на живота.
Сатаната, главният дявол на Западния Свят, първоначално бил ангел, чийто дълг бил да докладва за човешките провинения на Бог. Едва след XIV век започват да го обрисуват като зло божество, което било отчасти човек и отчасти животно, с кози рога и копита. Преди Християнството да го нарече с имената Сатана, Луцифер и т.н., плътската страна на човешката природа била управлявана от бога, наричан тогава Дионис или Пан, обрисуван като сатир или фавн от Гърците. Първоначално Пан бил „добро момче“ и символизирал плодородие и изобилие.
Винаги, когато един народ преминава под нова форма на управление, героите на миналото стават злодеите на настоящето. Същото е и с религиите. Най-ранните Християни считали Езическите божества за дяволи, като използването им било „черна магия“. Чудотворните небесни събития били окачествявани като „бяла магия“ — и това била единствената разлика между двете. Старите богове не загинали — те паднали в Ада и станали дяволи. Боугъл, гоблин или багабу5, използвани за плашене на деца, произлизат от славянския Bog, което означава „god“ (бог), също както и Bhaga на индийски.
Много удоволствия, които били тачени преди идването на Християнството, били заклеймени от новата религия. Не се е изисквала голяма промяна, за да се превърне рогатия и чифтокопитен Пан в най-убедителния дявол! Атрибутите на Пан били спретнато превърнати в наказуеми грехове и по такъв начин метаморфозата била пълна.
Свързването на козела с Дявола може да се открие в Християнската библия, където най-светият ден в годината, Денят на Изкуплението, бил празнуван чрез хвърляне на жребий за два „безупречни“ козела, единият посветен на Господ, а другият на Азазел. Козелът натоварен с греховете на хората, бил пропъждан в пустинята и ставал „козел отпушения“. Това е произходът на все още използвания козел в церемониите на някои ложи. Козел бил използван също и в Египет, където веднъж в годината бил принасяй в жертва на един бог.