Дяволите на човечеството са много, а произходът им, най-разнообразен. Изпълняването на Сатанински ритуал НЕ включва призоваването на демони — това се практикува само от онези, които се страхуват от самите сили, които призовават.
По общо мнение, демоните са злонамерени духове със свойството да развалят хората или събитията, с които са в съприкосновение. Гръцката дума δαιμονοζ (демон) означава дух — пазител или извор на вдъхновение и разбира се, по-късно теолозите изнамирали легион след легион от тези носители на вдъхновение и всички те били зли.
Показателна за страхливостта на „магьосниците“ от пътя на дясната ръка е практиката за призоваване на специфичен демон (който по общо мнение е служител на Дявола), за да им изпълни някаква поръчка. Предпоставката е, че демонът, който е само лакей на Дявола, може да се контролира по-лесно. Окултният фолклор постановява, че само най-страшно „защитените“ или безумно смелите чародеи биха дръзнали да призоват самия Дявол.
Сатанистът не призовава плахо тези „второстепенни“ дяволи, а нагло инвокира онези, които изпълват редиците на онази пъклена армия от отдавна натрупана ярост — самите Дяволи!
Теолозите са каталогизирали някои от имената на Дявола в своите списъци за демони, както може да се очаква, но списъкът, който следва, съдържа имената, които се използват най-ефикасно в Сатанинския ритуал. Това са имената и произходът на призоваваните Богове и Богини, които заемат голяма част от пространството на Царския Палат на Ада:
ЧЕТИРИТЕ КОРОНОВАНИ ПРИНЦА НА АДА
САТАНА (евр.) — врагът, противникът, обвинителят, Повелителят на Огъня, преизподнята, юга.
ЛУЦИФЕР (лат.) — носителят на светлината, просветлението, въздуха, Зорницата, изтока.
БЕЛИАЛ (евр.) — без господар, фундаменталността на земята, независимостта, севера.
ЛЕВИАТАН (евр.) — змеят от дълбините, морето, запада.
ПЪКЛЕНИТЕ ИМЕНА
Абадон — (евр.) Унищожителят
Абрамелех — Самарянски дявол
Азазел — (евр.) Научил хората да правят оръжие и въвел козметиката
Амон — Египетски бог на живота и възпроизвеждането, с глава на овен
Апопион — Гръцкият синоним на Сатаната, Архидяволът
Асмодей — Еврейски дявол на чувствеността и разкоша, първоначална „създание на правосъдието“
Астарот — Финикийска богиня на сладострастието, еквивалент на Вавилонската Ищар
Ахпул — Дявол при майте
Ахриман — Персийски дявол
Баалберит — Ханаански бог на Завета, по-късно превърнат в Дявол
Балаам — Еврейски дявол на алчността и лакомията
Бастет — Египетска богиня на удоволствието, представяна като котка
Бафомет — Почитан от Тамплиерите като символ на Сатаната
Бехемот — Еврейско олецетворение на Сатаната във формата на слон
Бехерит — Древносирийското име на Сатаната
Билй — Келтски бог на Ада
Велзевул — (евр.) Повелителят на мухите, взет от символиката на Скарабея6
Горгона — от Демогоргон, гръцко име на Дявола
Дагон — Филимистки морски Дявол на отмъщението
Дамбала — Вудуистки змийски бог
Демогоргон — Гръцко име на Дявола, за което се казвало, че не бива да се знае от простосмъртните
Дяволос — (гр.) „Течащ надолу“
Дракула — Румънско име на Дявола
Емма-О — Японски владетел на Ада
Еуронимус — Гръцки принц на Смъртта
Ищар — Вавилонска богиня на Плодородието
Йен-Ло-Уанг — Китайски владетел на Ада
Кали — (инд.) Дъщеря на Шива, върховна жрица на Туги
Кимерис — язди черен кон и управлява Африка
Койот — Дявол на Северноамериканските индианци
Лилит — Еврейски женски дявол, първата жена на Адам, която го посветила в нещата7
Локи — Тевтонският Дявол
Мамон — Арамейски бог на богатството и облагата
Мания — Етруска богиня на Ада
Мантус — Етруски бог на Ада
Мардук — Богът на град Вавилон
Мастема — Еврейски синоним на Сатаната
Мелек-Таус — Йезидийски дявол
Мефистофелес — (гр.) Този, който избягва светлината (виж Фауст)
Мецтли — Ацтекска богиня на нощта
Митгард — Син на Локи, описан като змей