Протестантският и Католическият Ад е място за вечно наказание, обаче, Католиците вярват също, че има и „Чистилище“, където душите отиват за известно време и „Лимбо“ (преддверието на Ада), където отиват некръстените души. Будисткият Ад се дели на осем слоя, в първите седем от които греховете могат да се изкупят. Църквата описва Ада като място на огън и мъчения, а в Дантевия Ад и в северните страни Адът се счита за ледено студена област — един гигантски хладилник.
/Въпреки всичките си заплахи за вечно проклятие и пържене на душата, християнските мисионери се натъквали на хора, които не били толкова лековерни, че да им се хващат на глупавите уловки. Удоволствието и болката, както и красотата са във въображението на индивида. Така че, когато мисионерите дръзнали да отидат до Аляска, та да предупредят ескимосите за ужасите на Ада и пламтящите езици на огненото езеро, които очакват грешниците, те нетърпеливо попитали: „Как да стигнем до там?“!/
Повечето Сатанисти не възприемат Сатаната като антропоморфно същество с копита, опашка с шип и рога. Той просто представлява една сила в природата — силите на мрака, които се наричат така, само защото нито една религия не е извела тези сили вън от тъмнината. Нито пък науката е в състояние да приложи каквато и да е техническа терминология за тази сила. Това е резервоар без кран, който малцина могат да оползотворят, защото на повечето хора им липсва способността да използват инструмент без да трябва първо да го разглобяват и да лепват етикет на всяка негова част, от тези, които го карат да работи.
Непрестанната нужда за анализиране пречи на повечето хора да се възползват от този многостранен ключ към неизвестното, който Сатанистьт е избрал да нарича „Сатана“.
Сатаната като бог, полубог, личен спасител, или както и да ви се иска да го наречете, е бил измислен от създателите на всяка религия по света с една едничка цел — да контролират така наречените, порочни дейности и ситуации на човека. Следователно, всичко, което води до физическо или умствено удовлетворение, било окачествявано като „зло“ и по този начин било осигурено едно неоправдано и доживотно чувство за вина на всеки!
И така, щом ни наричат „зли“ (evil) — ние сме зли — и какво от това? Сатанинската Ера е пред нас! Защо да не се възползваме от нея и да ЖИВЕЕМ (live)!?
ЛЮБОВ И ОМРАЗА
Сатанизмът представлява доброта към тези, които я заслужават, а не любов прахосана за неблагодарници.
Не може да обичате всекиго — нелепо е и да мислите, че можете. Ако обичате всеки и всичко, вие ще загубите естествените си способности за подбор и ще се окажете доста слаб ценител, без характер и без качества. Ако всичко се третира толкова свободно, то губи смисъла си. Затова, Сатанистьт счита, че трябва да обича силно и пълноценно тези, които заслужават любовта му, но никога не обръща другата си буза срещу своя враг!
Любовта е една от най-силните емоции усещани от човека — другата е омразата. Доста противоестествено е да се насилвате да обичате безпристрастно. Ако се опитвате да обичате всеки, вие просто намалявате чувствата си към тези, които заслужават любовта ви. Потиснатата омраза води до много физически и емоционални заболявания. Като се научите да освобождавате омразата си срещу тези, които я заслужават, вие се пречиствате от тези зловредни емоции, без да е нужно да изливате потиснатата си омраза върху тези, които обичате.
Никога не е имало голямо движение за „любов“ в световната история, което да не е свършвало с избиването на безчет хора, за да докаже, да речем, колко много ги обича! Няма лицемер на този свят, чиито джобове да не са претъпкани с любов! Всеки религиозен лицемер твърди, че обича враговете си и дори когато те му навреждат, той се утешава като си мисли, че „Бог ще ги накаже“. Вместо да приеме, че е способен да мрази враговете си и да се отнесе с тях така, както заслужават, той казва „Ето на, но заради божията милост аз търпя“ и се „моли“ за тях. Защо трябва да се унижаваме като правим такива неточни съпоставки?
Сатанизмът се счита за синоним на жестокост и бруталност. Това е така само защото хората ги е страх да погледнат истината в очите — а истината е, че човешките същества не са все-благи и вселюбящи. Точно защото Сатанистьт признава, че е способен и на любов и на омраза, той бива считан за зъл. Напротив, точно защото е способен да дава израз на омразата си посредством ритуал, той е далеч по-способен на любов — на най-дълбокия вид любов. Като признава и приема честно любовта и омразата, които изпитва, той не обърква едната емоция с другата. Без да сте способни да изпитате едната от тези емоции, не можете да изпитате пълноценно другата.