САТАНИНСКИЯТ СЕКС
Много спорове са възникнали около Сатанинските възгледи за „свободната любов“. Често се приема, че сексуалната активност е най-важният фактор в Сатанинската религия и че готовността за участие в сексуални оргии е предпоставка за ставане на Сатанист. Нищо не би могло да е по-дапеч от истината! Всъщност, категорично се обезкуражават прагматици-те, които нямат задълбочен интерес към Сатанизма, а се привличат само от сексуалните му аспекти.
Сатанизмът препоръчва сексуална свобода, но само в истинския смисъл на думата. Свободна любов, според Сатанинската концепция означава точно това — свободата или да сте верни на един човек или да удовлетворявате сексуалните си желания с толкова много хора, колкото чувствате, че е необходимо за да задоволите специфичните си нужди.
Сатанизмът не поощрява оргиастична активност или извънбрачни афери за тези, на които това не им идва естествено. За мнозина би било съвсем противоестествено и пагубно да изневерят на избраните си партньори. За други, би било потискащо да бъдат сексуално обвързани само с един човек. Всеки трябва да реши за себе си каква форма на сексуална активност подхожда най-добре на индивидуалните му нужди. Самоиз-мамното насилване да изглеждате развратни или да имате сексуални партньори без да сте женени, само за да докажете на другите (или още по-лошо, на себе си) колко сте освободени от сексуална вина, е толкова погрешно според Сатанинските стандарти, колкото оставянето на някоя сексуална нужда незадоволена, заради вкоренено чувство за вина.
Мнозина от тези, които постоянно се мъчат да докажат освободеността си от сексуална вина, всъщност имат дори по-големи сексуални задръжки от онези, които просто приемат сексуалната активност като естествена част от живота и не вдигат голяма врява около сексуалната си свобода. Например, установен факт е, че нимфоманията (момичето — мечта на всеки мъж и героинята на всички колоритни романи) не само че не е сексуално освободена, а в същност е фригидна и блуждае от мъж на мъж, защото има твърде големи задръжки, за да може някога да намери пълно сексуално освобождение.
Друго погрешно схващане е представата, че способността за включване в групова сексуална активност била показателна за сексуална свобода. Всички съвременни групи за свободен секс имат една обща черта — неодобряване на фетишистката или отклоненческата дейност.
В действителност, най-ярките примери за нефетишистка сексуална активност, зле замаскирани като „свобода“, имат една обща схема. Всеки в участниците в оргията съблича всичките си дрехи, като следва примера даден от един и механично се сношава — като продължава да следва примера на лидера. Никой от изпълнителите не се замисля, че тяхната „еманципирана“ форма на секс може да се счита за военизирана и инфантилна от външните хора, които не могат да отъждествят униформата със свободата.
Сатанистът съзнава, че ако трябва да е сексуален познавач (и наистина свободен от чувството за сексуална вина), той не може да бъде потискан, нито от така наречените сексуални революционери, нито от фалшивото благоприличие на обремененото с вина общество. На тези клубове за свободен секс им липсва здравословния смисъл на сексуалната свобода. Ако сексуалната активност не може да се изразява на индивидуална основа (което включва лични фетиши), няма абсолютно никакъв смисъл от принадлежност към организация за сексуална свобода.
Сатанизмът толерира всякакъв вид сексуална активност, която истински задоволява вашите сексуални желания — било то хетеросексуална, хомосексуална, бисексуална или дори асексуална, ако щете. Сатанизмът одобрява също всякакъв фетишизъм или отклоненост, която би засилила сексуалния ви живот, доколкото това не включва някой, който не желае да бъде включен.
Широкото разпространение на отклоненческото или фети-шисткото поведение в нашето общество би смаяло въображението на сексуално наивните. Има много повече сексуални разновидности, отколко непросветеният индивид може да си представи — да изброим само няколко от по-преобладаващите: трансвестизъм, садизъм, мазохизъм, уролагния, ексхибиционизъм. Всеки има някаква форма на фетиш, но тъй като повечето хора не съзнават преобладаването на фетишистката активност в нашето общество, те се чувстват извратени, ако се подчинят на „неестествените“ си копнежи.9
9
Фетишизмът не се практикува само от човешките същества, но и от животните. Фетишът е съществена част от сексуалния живот на животните. Сексуалната миризма, например е необходима за едно животно за да се възбуди от друго. Лабораторните опити са показали, че когато едно животно е обезмирисено, то губи сексуалната си привлекателност за другите животни. Човек също се ползва от стимула, който дава сексуалната миризма, макар и често да отрича това. (бел. авт.)