Всяка церемония, която се счита за Черна меса, трябва ефективно да шокира и скандализира, тъй като това изглежда е критерият за нейния успех. През Средните векове богохулството срещу Светата Църква било шокиращо. Сега обаче, Църквата е загубила страховития си имидж, който е имала по време на Инквизицията. Традиционната Черна меса не е вече безобразния спектакъл за дилетанта и за свещеника — ренегат, какъвто е била някога. Ако Сатанистът желае да създаде ритуал, който да е богохулство срещу някоя общопризната институция, с цел психодрама, той внимателно подбира такава, която не е модерно да се пародира. По такъв начин той наистина настъпва свещената крава.
Една съвременна Черна меса би трябвало да съдържа богохулство срещу такива „свещени“ теми като източния мистицизъм, психиатрията, психаделичното движение, ултралиберализма и т.н. Патриотизмът би трябвало да се подкрепя, наркотиците и техните гуровци да се очернят, войнстващите простаци да се обожествяват, а на упадъка на църковните теологии може дори да се даде един сатанински тласък.
Сатанинският маг винаги е бил катализаторът за противопоставянето, което е необходимо за моделиране на обществените вярвания. И в този случай една церемония от естеството на Черната меса може да послужи за постигането на една далечна магическа цел.
През 1666 година във Франция се случили няколко доста интересни събития. След смъртта на Франсоа Мансар, архитекта на трапезоида, чиято геометрия е станала прототипът на Къщата с духовете, по неговите планове бил построен Версайският дворец. Последната от очарователните Жрици на Сатаната, Жан-Мари Бувие (мадам Гийом) била засенчена от находчивата прагматичка и безскрупулна предприемачка Катрин Дешайе, иначе известна като Ла Воазен. Тя била бивша козметичка, която докато се занимавала от време на време с аборти и снабдявала с най-ефикасните отрови дамите, които желаели да елиминират нежеланите си съпрузи или любовници, внезапно открила разрешение в потресающите описания на „messe noir“10.
Със сигурност може да се каже, че тази 1666 година била годината на първата „комерсиална“ Черна меса! В района южно от Сен Дени, който сега се нарича Ла Гарен, Ла Воазен закупила една голяма къща със зидове и я обзавела с амбулатории, килии, лаборатории и… един параклис. Скоро мястото се превърнало в de riguer11 за кралски особи и по-низшестоящи любители, които присъствали и участвали в същия вид служба, спомената по-рано в тази глава. Организираната измама, вършена по време на тези церемонии била незаличимо отбелязана в историята като „истинската Черна меса“.
Когато Ла Воазен била арестувана на 13 март 1679 година (в Църквата на Нашата Благословена Дама на Добрите Вести, най-непредвидено), жребият бил вече хвърлен. Изродената дейност на Ла Воазен потъпкала величието на Сатанизма за много години напред.
След това, в средата на XVII век в Англия излязъл на мода „Сатанизмът за кеф и разнообразие“ под формата на Ордена на Медманхамовите Францисканци на Сър Френсис Дашууд, всеобщо известен като Hell-fire Club (Клубът на Пъкления Огън).
Като елиминирал кръвта, съсирените и свещите от бебешка лой на литургиите от предишното столетие, Сър Френсис се изхитрил да провежда ритуали, изпълнени с хубава мръсна забава и несъмнено осигурил колоритна и безвредна форма на психодрама за много от водещите светила на онова време. Едно интересно странично занимание на Сър Френсис, което дава ориентир за атмосферата в Клуба на пъкления огън, била групата наречена Dilettanti Club (Клубът на Дилетантите), на който той бил основател.
През XIX век Сатанизмът бива варосван от жалките опити на „бели“ магьосници, които се опитвали да извършват „черна“ магия. Това бил един доста парадоксален период за Сатанизма, характерен с писатели като Бодлер и Хайсмънс, които въпреки явното си вманиачаване със Злото, изглежда не били никак лоши момчета. Дяволът развил своята Луциферианска личност, за да се яви пред публика и постепенно се превърнал в джентълмена от дворцовия прием. Това била ерата на „експертите“ по черните изкуства, такива като Елифас Леви и безчет транс-медиуми, които с грижливо завързаните си духове и демони успели също така да завържат умовете и сърцата на мнозина, които в днешно време се наричат парапсихолози!