Най-накрая обикновеното става невидимо и Мирза Саид вече няколко години престана да забелязва истински пеперудите, но когато първите светлини на зората докоснаха къщата и пеперудите веднага започнаха да блестят, красотата на мига спря дъха му. Той тутакси се втурна към спалнята на жена си в крилото зенана148, в което спеше Мишал, обвита в мрежа срещу москити. Вълшебните пеперуди почиваха на откритите пръсти на краката й и очевидно едно москито също беше намерило пътя навътре, защото на ръба на ключицата й имаше линия от малки ухапвания. Той искаше да вдигне мрежата, да пропълзи вътре и да нацелува ухапванията, докато изчезнат. Колко възпалени изглеждаха! Колко ще сърбят, когато се събуди! Но се въздържа, предпочитайки да се наслаждава на невинността на спещите й форми. Тя имаше мека червеникаво-кафява коса, бяла-бяла кожа и очите й зад затворените клепачи бяха копринено сиви. Баща й беше директор на държавната банка, така че това беше неустоима женитба, една уредена сватба, която възстанови състоянието на древното западащо семейство на Мирза и след това с течение на времето въпреки неуспеха им да имат деца, разцъфна в съюз на истинска любов. Изпълненият с чувства Мирза Саид гледаше как Мишал спи и прогони последните отломки от своя нощен кошмар от съзнанието си.
— Как може да бъде изпята песента на света — доказваше той на себе си, — когато може да предложи подобни примери на съвършенство като това прелестно зазоряване?
Продължавайки този ред от щастливи мисли, той се обърна с безгласна реч към спящата си жена.
— Мишал, на четиридесет години съм и съм толкова доволен, колкото четиридесетдневно бебе. Днес виждам, че през годините съм потъвал все по-дълбоко и по-дълбоко в нашата любов и сега плувам подобно на някаква риба в този топъл океан.
Колко много му даваше, чудеше се той; колко много се нуждаеше от нея! Техният брак надхвърляше простата чувственост, беше толкова интимен, че една раздяла беше немислима.
— Да остарея до теб — каза й той, докато тя спеше, — ще бъде привилегия, Мишал.