Преливащата нежност, която почувства на разсъмване, се върна и той я прегърна през раменете. Тя облегна главата си на него и каза нежно:
— Честит рожден ден.
Той я целуна по косата. Стояха прегърнати, гледайки спящото момиче. Айша: жена му каза името.
След като сирачето Айша стигна пубертета и стана заради умопомрачената си красота и изражението си на гледаща в друг свят обект на желанието на много млади мъже, започна да се говори, че търси любовник от небето, защото се мисли за твърде добра за смъртните мъже. Нейните отхвърлени ухажори се оплакваха, че от практическа гледна точка тя няма право да бъде толкова придирчива, защото на първо място е сирак и на второ е обладана от демона на епилепсията, който със сигурност ще отблъсне всички небесни духове, които иначе биха могли да проявят интерес. Някои огорчени младежи стигнаха дотам да внушават, че тъй като недостатъците на Айша ще й попречат някога да намери съпруг, тя може да започне да си взима любовници, така че да не прахосва тази красота, която напълно справедливо би трябвало да бъде дадена на по-малко несигурна личност. Въпреки тези опити на младите мъже на Титлипур да я превърнат в своя курва, Айша остана целомъдрена, като нейната защита беше поглед с толкова яростно съсредоточаване върху кръпка въздух над лявото рамо на човека, че редовно беше бъркан с презрение. След това хората научиха за новия й навик да поглъща пеперуди и промениха мнението си за нея, убедени, че не е с всичкия си и затова опасна за лягане, в случай че демоните се прехвърлят в любовниците й. След това похотливите мъже от селото я оставиха на мира, сама с нейните животни-играчки и странната й прехвръкваща диета. Обаче един младеж започна да сяда на малко разстояние от нейната врата, обърнат дискретно в противоположната посока, сякаш е на пост, въпреки че тя вече нямаше нужда от защитници. Той беше бивш недокосваем от съседното село Чатнапатна, който беше приел исляма и името Осман. Айша никога не благодареше за присъствието на Осман, нито той искаше подобна благодарност. Покритите с листа клони на селото се люлееха над главите им от лекия ветрец.
Селото Титлипур се беше разраснало под сянката на огромна индийска смокиня, единствен монарх, който управляваше със своите многочислени корени над площ повече от половин миля в диаметър. Досега растежът на дърво в селото и на село в дървото беше станал толкова заплетен, че беше невъзможно да се направи разлика между двете. Някои области от дървото бяха станали добре известни любовни кътчета; други бяха птичи пътечки. Някои от по-бедните работници бяха построили груби подслони в ъглите на яки клони и в действителност живееха в гъстия листак. Имаше клони, които се използваха като пътеки из селото, от брадите на старото дърво бяха направени детски люлки, а на места, където се спускаше ниско над земята, неговите листа образуваха покриви за много колиби, сякаш висящи от зеленината подобно на гнезда на птици-тъкачки149. Когато се събираше селският пан-чаят150, той се разполагаше на най-якия клон. Селяните бяха свикнали да споменават за дървото чрез името на селото и за селото просто като „дървото“. На обитателите-нечовеци на индийската смокиня — медни мравки151, катерици, бухали — им беше оказвано уважението, дължимо на съграждани. Само пеперудите бяха пренебрегвани като надеждни, отдавна показали, че са лъжливи.
Това беше мюсюлманско село, затова приелият исляма Осман беше дошъл тук в палячовските си одежди и със своя „бум-бум“ вол, след като беше възприел вярата от отчаяние, надявайки се, че променяйки името си на мюсюлманско, то ще му донесе повече добро от по-ранни преименувания, например когато недокосваемите бяха преименувани в „деца на Бога.152“. Като дете на Бога в Чатнапатна не му беше позволявано да черпи вода от кладенеца, защото докосването на един парий щяло да замърси питейната вода… Без земя и сирак като Айша Осман изкарваше прехраната си като палячо. Волът му носеше яркочервени хартиени конуси върху рогата си и много сърмена драперия върху носа и гърба си. Той обикаляше от село на село, изпълнявайки един номер по сватби и други празненства, в който волът беше негов важен партньор и фон на заден план, който кимаше в отговор на негов въпрос, едно кимване за „не“, две за „да“.
— Селото, където сме пристигнали, хубаво ли е? — ще попита Осман.
— Бум — не се съгласяваше волът.
— Не е ли? О, да, хубаво е. Виж: не са ли хората добри?
— Бум!
— Какво? Значи е село от грешници?
149
Която и да е птица от от сем. Plocidae, напомнящи сипки и градящи сложни гнезда от преплетена растителност.
152
Махатма Ганди се опитва да премахне стигмата от недокосваемите, преименувайки ги на хариджани — деца на Бога.