Вината имаше за последица заминдаровото усещане, че е напълно безполезен. В неговото нещастие обидите на тъща му започнаха да изглеждат като буквалната истина. „Мекушавец“, нарече го тя и седейки в кабинета си, заобиколен от шкафове за книги, в които червеи със задоволство дъвчеха безценни санскритски текстове, подобни на които не можеха да бъдат намерени дори в националните архиви, и по-малко възвисяващите събрани съчинения на Пърси Уестърмен159, Дж. Е. Хенти160 и Дорнфорд Йейтс161, Мирза Саид призна, да, слабото ми място е, че съм мекушав. Родът беше на седем поколения й размекването продължаваше седем поколения. Той тръгна надолу по коридора, в който предците му висяха в съкрушителни позлатени рамки, и започна да съзерцава огледалото, което беше окачил на последното свободно място като напомняне, че и той един ден трябва да се изкачи на тази стена. Той беше мъж без остри ъгли и остри ръбове; дори лактите му бяха покрити с малки възглавнички от месо. В огледалото видя тънките мустаци, слабата брадичка, изцапаните с паан устни.162 Бузи, нос, чело: всичко мекушаво, мекушаво, мекушаво.
— Кой ще види нещо в тип като мен? — извика той и когато осъзна, че е бил толкова развълнуван, че е говорил на глас, разбра, че трябва да е влюбен, че се е поболял като куче от любов и че обектът на неговите чувства вече не е любещата му жена.
Тогава какъв проклет, повърхностен, ловък и самозалъгващ се тип съм аз — въздъхна той за себе си, — да се променя толкова много, толкова бързо. Заслужавам да бъда довършен без церемонии.
Но той не беше от типа, който се хвърля върху меча си. Вместо това се помота из коридорите на Перистан и твърде скоро къщата упражни магията си и го върна отново към нещо подобно на добро настроение.
Къщата: въпреки приказното си име, тя беше солидна, твърде неинтересна сграда, смятана за екзотична само заради това, че е в погрешната страна. Била е построена преди седем поколения от някой си Пероун, английски архитект, много облагодетелстван от колониалните власти, чийто единствен стил беше този на неокласическата английска земевладелска къща. През онези дни големите заминдари бяха луди по европейската архитектура. Прапрапрапрапрадядото на Саид го беше наел пет минути след като се запознал с него на приема на вицекраля, за да покаже публично, че не всички индийски мюсюлмани са подкрепяли акцията на войниците на Мерут163 или са съчувствали на последвалите я въстания, не, не, по никакъв начин — и след това му дал carte blanche, — така сега Перистан стоеше по средата на почти тропическите картофени ниви до голямата индийска смокиня, покрита с пълзящи орнаментални храсти, със змии в кухните и скелети на пеперуди в шкафовете. Някои казваха, че името й се дължи повече на англичанина, отколкото на нещо по-фантастично: то беше просто съкращение от Пероунистан.
След седем поколения тя най-после беше започнала да изглежда като принадлежаща на този пейзаж от волски каруци, палмови дървета и високи, ясни и натежали от звезди небеса. Дори прозорецът с цветно стъкло, гледащ надолу към стълбата на крал Чарлс Безглавия, беше по някакъв неопределим начин натурализиран. Много малко от тези заминдарски къщи бяха оцелели от егалитарните опустошения на съвременността и съответно над Перистан висеше нещо от мистичния ореол на музей, въпреки че или защото Мирза Саид се гордееше много със стария дом и беше харчил разточително, за да го поддържа в добро състояние. Той спеше под висок балдахин от изкусно кована мед в подобно на кораб легло, заемано от трима вицекрале. В главния салон обичаше да седи с Мишал и мисис Курейши в необикновения триместен любовен стол. В единия край на това помещение на дървени трупчета стоеше навит исполински килим от Шираз, очаквайки времето на бляскавия прием, който щеше да заслужи неговото разгъване и което никога не настъпи. В трапезарията се изправяха яки класически колони с богато украсени коринтски фризове, имаше каменни и истински пауни, разхождащи се по главното стълбище към къщата, и подрънкващи в залата венециански полилеи. Оригиналните пункахи все още бяха напълно действащи и всички техни шнурове пътуваха по скрипци и през дупки в стените и подовете до малък задушен шкаф за обувки, където седеше пункахджията и дърпаше всички едновременно, затворен в иронията на зловонния въздух в това малко местенце, докато изпраща хладен ветрец до всички други части на къщата. Прислужниците също датираха от седем поколения назад и заради това бяха изгубили изкуството на оплакването. Важаха старите нрави: дори от сладкаря на Титлипур се изискваше да търси одобрението на заминдара, преди да започне да продава каквито и да било нови бонбони, които може да е изнамерил. Животът в Перистан беше толкова лесен, колкото беше труден под дървото; но дори върху подобни закътани съществувания могат да паднат тежки удари.
162
Паан — плод на палмата арека или друга ядка, увита в листо от бетел. Това е лек стимулант, използван в Индия, чието дъвкане оцветява слюнката в яркочервено.
163
Акция, известна като Първото индийско въстание (1857), започнало с убийствата на британски офицери и семействата им, докато излизали от църковна служба.