V. ЕДИН ВИДИМ, НО НЕЗАБЕЛЯЗВАН ГРАД
— 1 —
След като съм бухал, каква е магията или противоотровата, която да ме превърне отново в мен самия?
Мистър Мохамед Суфян, собственик на кафене „Шаандаар“ и владелец на къщата с мебелирани стаи под наем, съветник на пъстрите проходящи и разноцветни обитатели на двете, виждал какви ли не типове, най-малко тесногръдият от всички хаджии и най-безсрамният видеоман, бивш учител, самоук в класическите текстове на много култури, уволнен от службата си в Дака заради културни различия с определени генерали от миналото, когато Бангладеш беше само източен фланг, и заради това по собствените му думи „не толкова имигрант, колкото джудже-емигрант“ — последното добродушен намек за недостига му от инчове над земята, премигваше пред входа на спалнята си, събуден от среднощното настоятелно чукане на Джъмпи Джоши; избърса половинките си очила в пеша на куртата си в бенгалски стил (с вързалки, вързани в спретнат възел на врата), стисна здраво клепачи, отвори ги широко над късогледи очи, върна очилата на мястото им, отвори очи, поглади къносаната си брада, чмокна със зъби и откликна на сега вече неопровержимите рога на челото на треперещия тип, когото Джъмпи подобно на котка явно беше вмъкнал вътре, с горната импровизирана и духовита забележка, открадната със завидна пъргавина на ума за човек, събуден от съня си, от Луций Апулей от Мадаура, марокански жрец, около 120–180 пр. Хр., жител на колонията на една по-ранна империя, човек, който отхвърля обвинението, че е омагьосал една богата вдовица, но признава малко перверзно, че в един по-ранен етап от кариерата си е бил превърнат с помощта на магия (не в бухал) в магаре.
— Да, да — продължи Суфян, излизайки в коридора и издухвайки бяла пара от зимен дъх в свитите си ръце. — Беден нещастник, но няма смисъл човек да се валя по пода. Трябва да се възприеме конструктивно отношение. Ще събудя жена си.
Чамча беше с мъхната брада и измърсен. Носеше одеяло като тога, под която се показваше смешната уродливост на двойните кози копита, докато отгоре можеше да се види тъжната комедия на яке от овча кожа, взето назаем от Джъмпи, с вдигната яка, така че овчите къдрици удобно се бяха разположили на инчове от острите козльови рога. Той изглеждаше неспособен да говори, телесно вял, замъгленоок; въпреки че Джъмпи се опита да го обнадежди — „Ето, нали виждаш, за миг уредихме тази работа“ — той, Саладин, остана най-отпуснатият и безучастен между — кои? — нека кажем: сатирите. Междувременно Суфян предложи още апулейско съчувствие.
— В случая с магарето обратното преобразяване изисквало личната намеса на богинята Изида — сияеше той. — Но миналите времена са за старомодните хора. Във вашия случай, мистър, първата стъпка може би ще бъде купичка хубава гореща супа.
В този миг неговият любезен тон беше почти заглушен от намесата на втори глас, издигнат високо в оперетен ужас; мигове след това неговото дребно тяло беше блъснато и изтласкано от планиноподобното ме се сто тяло на една жена, която изглеждаше неспособна да реши дали да го отмести от пътя си, или да го задържи пред себе си като щит. Приклякайки зад Суфян, това ново същество изпъна трепереща ръка, на чийто край имаше един тресящ се дундест показалец с ален нокът.
— Това там — изви тя. — Какво ни се стовари?
— Приятел е на Джоши — меко каза Суфян и продължи, обръщайки се към Чамча. — Моля, простете — изненадата и така нататък, нали разбирате? Както и да е, мога ли да ви представя моята мисис — моята бегум сахиба Хинд?
— Какъв приятел? Как приятел? — изплака приклекналата. — Я, Аллах, очите ти не са ли на мястото си?
Коридорът — с под от голи дъски и скъсани тапети на цветя по стените — беше започнал да се изпълва със сънливи обитатели. Между тях изпъкваха две тийнейджърки — едната острокоса, другата с конска опашка; и двете преценяващи възможността да покажат уменията си (научени от Джъмпи) в бойните изкуства карате и уинг чун167: Суфяновите дъщери Мишал (на седемнадесет) и петнадесетгодишната Анахита изскочиха от спалнята си в бойна екипировка, шалвари в стил Брус Ли, носени хлабави над тениски с образа на новата Мадона; зърнаха нещастния Саладин — и поклатиха глави с разширени от наслада очи.
— Жестоко — каза одобрително Мишал. И сестра й кимна в съгласие:
— Трепач. Първо качество, да го еба.
167
Китайски кунгфу стил, свързван с жена на име Ийм Уинг Чун и традиционно смятан за женски начин за водене на бой.