След обеда изненада. Велънс го заведе в стая, където стояха два много изящни и леки клавихорда.
— Аз ги правя — призна домакинът му. — За отпускане. Бейби иска да й направя шибана китара.
Талантът на Хол Велънс като дърводелец беше неоспорим и някак си в противоречие с останалата част от човека.
— Баща ми беше в този занаят — призна той след сондирането на Чамча и Саладин разбра, че му е дарен привилегирован поглед към единствения къс от Велънсовото оригинално аз, този Харълд, който произлизаше от историята и кръвта, а не от неговия собствен луд мозък.
Когато напуснаха тайната стая с клавихордите, познатият Хол Велънс веднага се появи. Облегнат на балюстрадата на своята тераса, той му довери:
— Онова, което е толкова учудващо у нея, е размерът на това, което се опитва да направи. Тя? Бейби? Чамча беше объркан.
— Говоря знаеш: за кого — услужливо обясни Велънс. — Тачър. Меги Кучката. О, тя наистина е радикална. Това, което иска — което всъщност мисли, че наистина може да постигне, — е буквално да изобрети една нова средна класа в тази шибана страна. Да се отърве от старите вълнести неспособни типове от шибания Съри и Хемпшир и да вкара нови. Хора без минало, без история. Гладни хора. Хора, които наистина искат и които знаят, че с нея наистина могат да получат. Никой никога не се е опитвал да замени една цяла шибана класа и най-учудващото е, че тя просто може да успее, ако те не я пипнат първи. Старата класа. Мъртвите хора. Разбираш ли какво ти казвам?
— Така мисля — излъга Чамча.
— И не са само бизнесмените — неясно каза Велънс. — Интелектуалците също. Навън с целия педерастки екипаж. Давай гладните момчета с неподходящото образование. Нови професори, нови бояджии, всички нови. Това си е една революция. Новотата идва в тази страна, която е претъпкана с шибани стари трупове. Ще бъде нещо, което трябва да се види. Вече има какво.
Бейби се измъкна да се срещне с тях, изглеждайки отегчена.
— Време е да си тръгваш, Чамча — изкомандва нейният съпруг. — В неделя следобед си лягаме и гледаме порно на видео. Това е един цял нов свят, Саладин. Всеки трябва някога да се присъедини.
Никакви изключения. Или си в крак с модата, или си мъртъв. Това не беше в стила на Чамча; нито негов, нито на тази Англия, която той идолизираше и беше дошъл да завоюва. Трябваше тогава и там да разбере: беше предупреждаван, бил е честно предупреден.
И сега coup de grace.
— Без лоши чувства — мърмореше Велънс в ухото му. — Ще се видим, нали? О’кей, добре.
— Хол — насили се той да възрази. — Имам договор.
Като коза на заколение. Гласът в ухото му сега беше откровено развеселен.
— Не бъди глупав — каза му той. — Разбира се, че нямаш. Прочети дребния шрифт. Намери адвокат да ти прочете дребния шрифт. Дай ме под съд. Направи каквото трябва да направиш. Това за мен е нищо. Не го ли разбираш? Ти си история. Сигнал свободно.
Изоставен от една чужда Англия, изолиран в друга, мистър Саладин Чамча в своето голямо униние получи новини от стар другар, който очевидно се радваше на по-добра съдба. Писъкът на неговата сънародница — Tini benche achen!195 — го предупреди, че нещо става. Хинд се носеше като приливна вълна по коридорите на Шаандааровите мебелирани стаи плюс закуска, размахвайки, както се оказа, нов брой на индийско-френското списание „Киноблясък“. Врати се отваряха: временни същества изхвръкваха навън, изглеждащи объркани и разтревожени. Мишал Суфян се появи от стаята си с ярдове разголен корем, показващ се между късо бюстие и джинси марка 510. От офиса, който държеше срещу трапезарията, Ханиф Джонсън се появи в нелепостта на скучен костюм от три части, беше блъснат от голия корем и покри лицето си.
— Смили се, Боже — помоли се той. Мишал не му обърна внимание и извика след майка си:
— К’во става? Кой е жив?
— Безсрамнице — изкрещя Хинд в отговор по коридора, — покрий голотата си.
— Еби си майката — промърмори Мишал под носа си, втренчвайки бунтовни очи в Ханиф Джонсън. — А какво да кажем за дръжките на амфора, стърчащи между нейното сари и чоли, искам да знам.
Долу в другия край на коридора Хинд можеше да бъде видяна в полумрака да мушка „Киноблясък“ към наемателите, повтаряйки, той е жив. С всичката страст на онези гърци, които след изчезването на политика Ламбракис196 покриха страната с варосаната буква Z. Zi: жив е.
196
Георгиус Ламбракис, ляв гръцки политик, убит през 1963 от десни терористи, които заграбват властта през 1967.