— Получих потвърдено съобщение за неговата смърт — каза му тя в единствения случай, когато изобщо беше готова да каже нещо. — А какво имаш ти? Един козел, циркаджийски чудак, нямащ нищо общо с мен.
И това също подобно на нейното пиене започна да застава помежду им. Сеансите на Джъмпи по бойни изкуства увеличиха своята сгорещеност, когато тези проблеми започнаха да се издигат все по-големи в съзнанието му.
По ирония на съдбата, докато отказваше направо да застане срещу фактите за нейния отчужден съпруг, Памела се беше заплела чрез работата си в комитета по между етническите отношения в едно разследване на обвинения в разпространение на магьосничество сред офицерите от местния полицейски участък. Различни участъци от време на време добиваха репутацията, че са „извън контрол“ — Нотинг Хил, Кентиш Таун, Айслингтън — но магьосничество? Джъмпи не вярваше.
— Проблемът с теб е — каза му Памела с най-надменния си фелдфебелски глас, — че ти все още приемаш нормалността за нормална. Боже: виж какво става в тази страна. Да видиш няколко наведени полицаи, свалящи дрехите си и пиещи урина от шлемовете си, не е толкова странно. Ако искаш, наречи го масонство на работническата класа. При мен всеки ден идват чернокожи, изплашени до смърт, говорещи за оу-биа198, пилешки вътрешности и други подобни. Проклетите копелета се наслаждават на това: подплаши чернилките с тяхното собствено онго-бонго и включи няколко непристойни нощи в сделката. Невероятно? Тъпако, събуди се!
Изглежда, откриването на магьосници е семейна черта: от Матю Хопкинс до Памела Лъвлейс. В Памелиния глас, когато говореше на срещи с обществеността, по местното радио, дори по регионалните телевизионни програми, можеше да бъде чута цялата ревност и авторитет на стария генерал, ловец на магьосници, и само заради този глас на Глориана199 на двадесетия век кампанията й не беше веднага унищожена от смях. Нуждая се от нова дръжка за метла за измитане на магьосниците. Говореше се за официално разследване. Обаче онова, което подлуди Джъмпи, беше отказът на Памела да свърже своите доводи за полицаите-окултисти с нещата около нейния собствен съпруг: защото в края на краищата преобразяването на Саладин Чамча имаше връзка с идеята, че нормалността вече не беше съставена (ако изобщо е била) от банални, „нормални“ елементи.
— Няма нищо общо — каза тя сухо, когато той се опита да заговори за това: надменна като съдия, любител на смъртните присъди.
След като Мишал Суфян му каза за нейните незаконни сексуални отношения с Ханиф Джонсън, на път към Памела Джъмпи трябваше да задуши няколко тесногръди мисли, такива като: ако неговият баща не беше бял, никога нямаше да го направи; Ханиф, беснееше той, това незряло копеле, който вероятно си е направил резки по оная работа, за да държи сметка за завоеванията си, този Джонсън със стремеж да представлява народа си, който не можеше да почака да пораснат, преди да почне да ги опъва!… Не можа ли да види, че Мишал с нейното вездесъщо тяло беше просто, просто едно дете? — Не, тя не беше. Проклет да е, проклет да е за това (тук Джъмпи смути самия себе си), че е бил първият.
Джъмпи en route към любовницата си се опита да се убеди, че неговото негодувание срещу Ханиф, неговия приятел Ханиф, беше предимно — как да го кажем? — лингвистично. Ханиф владееше до съвършенство езиците, които имаха значение: социологически, социалистически, черно-радикален, анти-антирасистки, демагогски, ораторски, проповеднически: речниците на властта. Но ти, копеле, ти ровиш: в чекмеджетата ми и се смееш на тъпите ми стихотворения. Истинският езиков проблем: как да го превиеш, как да го оформиш, как да го оставиш да бъде нашата свобода, как да придобиеш ново неговите отровени кладенци, как да се справиш с реките думи във време на кръв: за всичко това нямаш ни най-малка представа. Колко тежка е тази битка, колко неизбежно поражението. Никой няма да ме избере за нищо. Без властова основа, без избирателен район: само битката с думите. Но и той, Джъмпи, трябваше да признае, че завистта към Ханиф се коренеше главно в по-големия контрол на другия върху езиците на страстта. Мишал Суфян беше твърде хубава, една издължена, цилиндрична красавица, но той не би знаел как, дори ако беше мислил за това, никога не би посмял. Езикът е смелост: способността да заченеш: мисъл, да я изкажеш и правейки това, да я направиш истина.
Когато Памела Чамча отвори вратата, той откри, че косата й беше станала снежно бяла през нощта и нейният отговор на това необяснимо бедствие беше да си обръсне главата до кожа и след това да я скрие под един нелеп тюрбан с цвят на бургундско, който отказваше да свали.