Все още неподвижните фигури танцуват сред друсащите се сестри, кълчещата се и подскачаща младеж. Какво са те? — Восъчни фигури, нищо повече. — Кои са те? — Историята. Виж, ето я Мери Сийкоул, която направи също толкова много, колкото една друга лейди с вълшебна лампа, но понеже е тъмна, трудно може да бъде видяна заради пламъка на Флорънсовата свещ206 — и ето там!, един Абдул Карим, ака Мунши207, когото кралица Виктория се мъчеше да отличи, но беше отхвърлен от недопускащи цветове министри. Те всички са тук, танцувайки неподвижно в горещия восък: отдясно чернокожият шут на Септимий Север, отляво бръснарят на Джордж IV, танцуващ с робинята Грейс Джоунс. Укосо Грониосо, африканският принц, който беше продаден за шест фута плат, танцува според древния си начин с робския син Игнаций Санчо, който през 1782 стана първият африкански писател, публикуван в Англия. — Преселниците от миналото, също толкова прародители на живите танцьори, колкото техните от плът и кръв, се въртят безмълвно, докато Пинкуала декламира подгряващ рап на сцената: Започвам да изпитвам възмущение, когато стане лаф за имиграция, забиват ни с една инсинуация, че избиколци сме от тая нация. Но на нас ни пука в тая ситуация — защото знаем, даже осъзнаваме, че носим своя принос отдалече и отдавна. А модата ни — римска окупация; и от друга част на претъпканото помещение, окъпани в зла зелена светлина, восъчните злодеи: Моузли, Пауъл, Едуард Лонг, всичките местни аватари на Легрий.208 И сега започва един шепот в утробата на клуба, нарастващ и превръщащ се в една-единствена дума, повтаряна отново и отново: „Стопяване — изискват клиентите. — Стопяваш стопяване, топене.“
Пинкуала приема подсказването на тълпата. Тигана слагай, ще топиме лой. От пържени престъпници в строй, след което се обръща към сборището, разперва широко ръце, краката му следват ритъма, за да попита: Кой ще бъде? Кого искате да видите? Крещят се имена, съревновават се, сливат се, докато събраната компания се обединява още веднъж, повтаряйки една-единствена дума. Пинкуала пляска с ръце. Зад него завесите се разделят, позволявайки на служителки по бляскави розови шорти и фланелки да избутат една страховита кутия: с човешки ръст, остъклена предна част и вътрешно осветление — микровълнова печка в комплект с електрически стол, известна на редовните посетители на клуба като Кухнята на дявола.
— Олрайт — крещи Пинкуала. — Сега наистина ще готвим.
Служителките се придвижват към живата картина от омразни фигури, хвърлят се върху тазвечершното жертвоприношение, най-често избираното, ако трябва да се каже истината; поне три пъти седмично. Нейната накъдрена прическа, нейните перли, синият й костюм. Меги-Меги-Меги209, лае тълпата. Гори-гори-гори. Куклата — чучелото — е вързано на електрическия стол. Пинкуала хвърля клечката. И, о, колко хубаво се топи тя, отвътре навън, сбръчквайки се до безформеност. След това тя е локва и тълпата въздиша от възторг: свършено е.
— Тази е в огъня — казва им Пинкуала. Музиката си възвръща нощта.
Когато Пинкуала, диджеят, видя какво се качва под прикритието на тъмнината в задната част на закрития му бус, който приятелите му Ханиф и Мишал бяха убедили да докара до задната част на „Шаандаар“, страхът от обема изпълни сърцето му; но в противовес се получи развеселяване, когато осъзна, че могъщият герой на множеството му сънища е действителност от плът и кръв. Той стоеше от другата страна на улицата, треперейки под уличната лампа, въпреки че не беше особено студено, стоя там в течение на половин час, докато Мишал и Ханиф му говореха настоятелно, той има нужда да отиде някъде, трябва да мислим за неговото бъдеще. Тогава вдигна рамене, прекоси улицата до буса и запали двигателя.
Ханиф седна до него в кабината, Мишал пътуваше със скрития от погледи Саладин.
Беше почти четири сутринта, когато положиха Чамча в празния, заключен нощен бар. Пинкуала — истинското му име Севсункер никога не беше използвано — беше изровил два спални чувала от някаква задна стая и те бяха достатъчни. Ханиф Джонсън, сбогувайки се със страховития обект, от когото любовницата му Мишал изглеждаше напълно невпечатлена, се опита да говори с него сериозно.
— Трябва да разбереш колко важен можеш да бъдеш за нас, заложено е много повече от личните ти нужди — но мутантът Саладин само изсумтя в жълто и черно и Ханиф бързо се отдръпна назад. Когато остана сам с восъчните фигури, Чамча можа отново да съсредоточи мислите си върху лицето, което най-накрая се беше сляло във въображението му, лъчисто, със светлина, извираща около него от точка точно зад главата му, мистър Съвършен, изобразител на богове, който винаги си падаше на краката, на когото винаги са прощавали греховете, обичан, възхваляван, обожавай… лицето, което се беше опитвал да различи в сънищата си, мистър Джебраил Фаришта, преобразен в подобие на ангел толкова сигурно, колкото той беше огледален образ на самия Дявол.
206
Флорънс Найтингейл, милосърдна сестра по време на Кримската война, популярна като Лейди с лампата.