— Строго погледнато, той беше човек-тигел — каза Алиша, докато нападаше голяма гарнитура от тсимис.215 — Когато промени нашето име, му казах, Ото, това не се изисква, това не е Америка, това е Лондон W-2216; но той искаше да изтрие всичко от дъската, дори своето еврейство, извини ме, но аз знам. Битките с парламентарните комисии! Всички много цивилизовани, изцяло парламентарен език, но въпреки това си беше ритане по кокалчетата. — След смъртта му тя се върна право при Коен, синагогата, Ханука217 и Блумс. — Стига подражание на живота — дъвчеше тя и размаха внезапно една разсеяна вилица. — Тази снимка! Луда бях за нея. Лана Търнър, права ли съм? И Махалия Джаксън, пееща в някоя църква.
Малко след като прехвърли седемдесетте, Ото Коун скочи в празна асансьорна шахта и умря. Имаше един предмет, до който Алиша, готова да обсъжда повечето неща, превърнали се в табу, отказваше да се докосне: защо един оцелял от лагерите живее четиридесет години и тогава довършва работата, която чудовищата не са могли да свършат? Тържествува ли най-накрая голямото зло, независимо колко ожесточено му се съпротивляват? Дали оставя ледена треска в кръвта, която си пробива път, докато не удари сърцето? Или по-лошо: може ли смъртта на един човек да бъде несъвместима с живота му? Али, чиято първа реакция, научавайки за смъртта на баща си, беше ярост, запращаше подобни въпроси по майка си. Която с каменно лице под широка черна шапка каза само:
— Ти си наследила неговата липса на въздържание, скъпа.
След смъртта на Ото Алиша хвърли в канавката елегантния стил на обличане и жестове, които бяха нейната жертва върху олтара на неговата страст за интеграция, нейният опит да бъде неговата Сисл Бийтън218 гранддама.
— Пфу — довери тя на Али, — какво облекчение, скъпа, за разнообразие да бъдеш безформена.
Сега носеше сивата си коса на хлабав кок, обличаше поредица еднакви рокли от супермаркета с щампи на цветя, изостави грима, купи си едни болезнен чифт изкуствени зъби, посади зеленчуци в това, което Ото настояваше да бъде английска цветна градина (спретнати лехи с цветя около централното символично дърво, едно ашладисване на златен дъжд и зановец), и даваше вместо вечери, пълни с церебрално бъбрене, поредица обеди — тежки яхнии с най-малко три нечувани пудинга, — на които унгарски поети-дисиденти разказваха спираловидни шеги на гурдеефски мистици или (ако нещата нещо не се получаваха) гостите седяха на възглавници на пода, зяпайки мрачно в пълните си чинии, и нещо много прилично на пълна тишина цареше сякаш седмици наред. Али най-накрая се отвърна от тези ритуали в неделните следобеди, мусейки се в стаята си, докато стана достатъчно голяма да се изнесе от дома, за което Алиша даде с готовност съгласие, и от пътя, избран за нея от баща й, чието предателство към делото на собственото му оцеляване я беше ядосало толкова много. Тя се обърна към действията; и откри, че има планини за изкачване.
Алиша Коен, която естествено сметна Алината промяна за напълно разбираема, дори достойна за похвала и установена по целия й път, не можеше (призна го по време на кафето) да разбере какво възнамерява да прави дъщеря й с Джебраил Фаришта, завързалата се от смъртта индийска филмова звезда.
— Слушайки те, скъпа, мисля, че този мъж не е от твоята лига — каза тя, използвайки израз, който смяташе за синоним на не е твой тип, и беше ужасена да го чуе определен като расистка или религиозна обида: това беше неизбежно смисълът, който дъщеря й разбра.
— За мен това няма значение — без настроение парира Али и се изправи. — Истината е, че аз изобщо не харесвам моята лига.
Краката я боляха, карайки я да изкуцука, вместо да излети от ресторанта.
— Силно увлечение — можа тя да чуе как майка й обявява силно на цялото помещение. — Дарбата за езици означава, че едно момиче може да избъбри всяко проклето нещо.
Определени страни от нейното образование бяха безотговорно пренебрегнати. Една неделя скоро след смъртта на баща си тя купуваше неделните вестници от ъгловата будка, когато продавачът заяви:
— Тази седмица е последната. Двадесет и три години бях на този ъгъл и най-накрая пакитата ме изгониха от търговията.
Тя чу думата п-а-к-и219 и имаше странно видение на тромаво спускащи се по Москоу Роуд слонове, сравнявайки със земята търговци на неделни вестници.
— Какво е паки? — глупашки попита тя и отговорът беше язвителен:
219
Алюзия с пахидерм, дебелокожо животно, която на англ. pachyderm, се произнася като пакидерм.