— Няма недостиг на мозъчни клетки — каза Елена. — Можеш да отделиш малко.
Резервите на мозъка бяха капиталът на Елена. Тя харчеше клетките си като пари в търсене на собствените си висоти: опитвайки се по израза от онова време да лети. Смъртта подобно на живота дойде при нея преоблечена като захар.
Тя се беше опитала да „поправи“ по-малката Алилуя.
— Ей, ти си добре изглеждащо дете, защо се криеш в този работен комбинезон? Искам да кажа, че имаш нужната екипировка в него.
Една нощ тя облече Али в нещо от волани и отсъствия, което едва покриваше слабините й в чорапогащи: захаросвайки ме като плод, беше пуританската мисъл на Али, собствената ми сестра ме изкарва на показ, много благодаря. Те отидоха в един комарджийски клуб, пълен с възторжени лордчета, и Али си тръгна тутакси, щом вниманието на Елена се отклони нанякъде. Една седмица по-късно в „Краят на света“, засрамена от себе си, че е такава страхливка, и от отхвърлянето на опита на сестра й за близост, седна на една торба, пълна с парченца стиропор, и й призна, че вече не е девствена. След което сестра й я плесна през устата и я наруга със старинни определения: скитница, мръсница, проститутка.
— Елена Коун никога не позволява на мъж да я докосне с пръст — изкрещя тя, разкривайки способността си да мисли за себе си в трето лице, — дори с шибан нокът. Зная какво струвам, скъпа, зная, че магията умира в мига, когато пъхнат вътре своите курове, трябваше да се сетя, че ще станеш: курва. Някой мръсен комунист, предполагам — смени посоката тя. Беше наследила бащините си предразсъдъци за тези неща. Али, както Елена знаеше, не беше.
След това вече се срещаха често, Елена си остана кралицата девственица на града до смъртта си — аутопсията потвърди нейната virgo intacta, — докато Али престана да носи бельо, започваше случайна работа в малки яростни списания и защото сестра й беше недосегаема, се превърна в другото нещо, всеки полов акт бе едно плясване в пламенното лице с бели устни на доведената й сестра. Три аборта за две години и закъснялото познание, че времето с хапчета против забременяване я е поставило, що се отнася до рака, в една от най-рисковите групи.
Тя научи за края на сестра си от рекламното табло на една вестникарска будка, СМЪРТТА НА МОДЕЛ В „КИСЕЛИННА БАНЯ“223. Не си предпазен от игрословици дори когато умреш, беше първата й реакция. След това се усети, че е неспособна да плаче.
— В течение на месеци продължавах да я виждам в списанията — каза тя на Джебраил. — Заради лъскавите снимки толкова продължително оловно време.
Елениният труп танцуваше из марокански пустини, облечен само в прозрачни була; или беше разположен в Морето на сенките на Луната гол, ако изключим астронавтския шлем и половин дузина копринени възли около гърдите и слабините й. Али започна да рисува мустаци на снимките, възмущавайки вестникопродавачите; тя изтръгваше покойната си сестра от списанията на нейната зомбиподобна не-смърт и я смачкваше. Преследвана от Елениния призрак от периодичните издания, Али размишляваше за опасностите, ако опиташ да летиш; какво горене пада, какви страховити адове са запазени за подобни Икарови типове! Тя започна да мисли за Елена като за душа, подложена на мъчения, да вярва, че това пленничество в неподвижния свят на календари с мацки, на които имаше черни гърди от отлята пластмаса, три мерки по-големи от нейните собствени; на псевдоеротични орнаменти; на рекламни надписи, отпечатани напряко през пъпа й, беше ни повече, ни по-малко нейният личен ад. Али започна да съзира вика в очите на сестра си, мъката от това да бъде завинаги в капана на тези модни страници. Елена беше измъчвана от демони, поглъщана от огньове и тя дори не можеше да се движи… след време Али започна да избягва магазините, в които сестра й можеше да бъде намерена, втренчена от лавиците. Тя изгуби способността да отгръща списания и скри всички снимки на Елена, които притежаваше.
— Сбогом, Йел — каза тя на паметта на сестра си, употребявайки старото й бебешко име. — Трябва да отвърна поглед от теб.
Но накрая излезе, че съм като нея.
В нея бяха започнали да пеят планини; след което и тя беше започнала да рискува мозъчни клетки в търсене на тръпка. Изтъкнати медицински експерти често са доказвали, извън всяко разумно съмнение, че човешките същества не могат да оцелеят без апарат за дишане малко над осем хиляди метра. Очите получават кръвоизливи без надежда за оправяне и мозъкът също започва да се взривява, губейки твърде бързо клетки с милиони и последиците са постоянното увреждане, известно като височинно израждане, бързо завършващо със смърт. Слепите трупове ще останат запазени в постоянния мраз на тези най-високи склонове. Но Али и шерпът Пемба се изкачиха и слязоха, за да разкажат приказката. Клетки от мозъчните залежи замениха текущите загуби. Нито очите й изскочиха. Защо учените са сгрешили?