Неговият нос, изпускащ кръв, започна болезнено да тупти. Той никога не е могъл да понася болката.
— Винаги си бил ревльо — изсмя се Реха в лицето му. Шейтанът беше разбрал повече:
И запомни! Ще оживее оня, който обича болката, а всъщност решен е да не бъде роб в ада, макар че пак го чака разорение? Ти без съмнение ще търсиш, смело тихо място. И такова, което е в отдалечение, та белким те спаси надежда лиха, по-тихо да си промениш мъчението. Но дали?
Не би могъл да го каже по-добре. Човек, който попадне в пъкъла, би направил всичко, изнасилване, изнудване, убийство, felo de se232, каквото е нужно, за да се измъкне… той притисна носна кърпа към носа си, докато Реха, все още присъстваща на летящото си килимче и опитвайки се чрез усета си да вкара неговия възход (произход?) в областта на метафизичните спекулации, направи опит да върне нещата към по-позната почва.
— Трябваше да останеш при мен — изказа мнение тя. — Можеше да ме обичаш добре и както трябва. Аз зная как да обичам. Не всеки има способността за това; аз я имам, искам да кажа, имах. Не като тази егоцентрична избухлива блондинка, надяваща се тайно да има дете и дори не го спомена пред теб. Не като твоя Бог, не е като в старите времена, когато подобни Личности проявяваха истински интерес.
Това се нуждаеше от оспорване по няколко причини.
— Ти беше омъжена от началото до края — отговори той. — Сачмени лагери. Аз бях твоето странично блюдо. Аз, който Го чаках толкова дълго да се яви, няма сега постфактум да говоря лошо за него, след личната му поява. И най-после, какви са тези приказки за бебета? Изглежда, че ще прекрачиш всякакви граници.
— Не знаеш какво е ад — озъби му се тя, сваляйки маската на своята невъзмутимост. — Но ти, момченце, със сигурност ще научиш. Ако някога беше казал, за две секунди щях да зарежа този досадник със сачмените лагери, но ти си мълчеше. Ще се видим там долу: хотела на Неечайвала.
— Никога не би напуснала децата си — настояваше той. — Горките приятелчета, ти дори ги бутна първи, преди да скочиш.
Това я разяри.
— Не ми говори! Не смей да говориш! Ще те унищожа! Ще ти изпържа сърцето и ще го изям на препечена филийка! А колкото до снежнобялата ти принцеса, тя е на мнение, че детето е собственост единствено на майката, защото мъжете могат да идват и да си отиват, но тя вечно ще бъде там, нали? Ти си само семето, извини ме, тя е градината. Кой иска разрешение от семето, за да сади? Какво знаеш ти, глупаво бомбайско момче, бъркащо се в модерните идеи на мамчетата.
— А ти? — убедително се намеси той. — Ти например поиска ли разрешението на техния татко, преди да хвърлиш тези дечица от покрива?
Тя изчезна в ярост и жълт пушек в един взрив, който го накара да се олюлее и събори шапката от главата му (тя падна с дъното нагоре на тротоара пред краката му). Освен това тя предизвика един обонятелен ефект с такава сила, че го накара да му се догади до повръщане. Напразно: защото беше съвършено изпразнен от всякакви хранителни неща и течности, невкусил храна от много дни. Ох, безсмъртие, мислеше си той: ох, благородно освобождение от тиранията на тялото. Той забеляза, че двама души го наблюдаваха с любопитство, един младеж с насилнически вид в кабъри и кожа, с мохиканска прическа в цветовете на дъгата и изрисувана с грим зигзагообразна светкавица, спускаща се по носа му, другата бе мила жена на средна възраст с кърпа на главата. Добре тогава, сграбчи възможността.