Той стигна реката и друга пейка: камили от кована стомана подпираха дървените летви в подножието на Иглата на Клеопатра. Сядайки, той затвори очи. Реха пееше Фаиз:
Джебраил видя един човек зад затворените си очи: не Фаиз, а друг поет, отдавна минал своя връх, един немощен човек. — Да, името му беше Баал. Какво правеше тук? Какво имаше да каже за себе си? — Защото сигурно се опитваше да каже нещо; говорът му, неясен и изяждащ думите, правеше разбирането трудно… На всяка нова идея, Махунд, се задават два въпроса. Първият се задава, ако е слаба: КАКВА ИДЕЯ СИ ТИ? Дали си от този вид, който прави компромиси, сделки, пригажда себе си към обществото, цели да намери ниша, да оцелее; или си проклета, нетърпима, подкрепяна от шомпъл глупашка идея, която по-скоро ще се пречупи, отколкото да се люлее на бриза? — Видът, който почти сигурно, деветдесет и девет на сто, ще бъде размазан на парчета, но на стотния път ще промени света.
— Какъв е вторият въпрос? — попита на глас Джебраил.
— Първо отговори на първия.
Отваряйки очи на разсъмване, Джебраил откри Реха; вече неспособна да пее, замлъкнала от очаквания и несигурност. Той й го стовари направо.
— Това е номер. Няма бог освен Бог. Ти не си нито Съществото, нито неговият неприятел, а само някаква задоволяваща всеки мяукаща мъгла. Никакви компромиси; няма да сключвам сделки с мъгли.
В същия миг видя смарагдите и брокатите да падат от тялото й, последвани от плътта, докато не остана само скелетът, след което и той се изрони и изчезна; най-накрая се чу един плачевен, пронизителен писък, сякаш онова, което беше останало от Реха, излиташе с победена ярост в слънцето.
И не се върна: с изключение на — или почти — края.
Убеден, че е издържал една проверка, Джебраил осъзна, че от него беше паднала голяма тежест; неговият дух стана по-лек на секундата и докато слънцето се издигна на небето, той беше буквално не на себе си от радост. Сега можеше да започне истински: тиранията на неговите врагове, на Реха и Алилуя Коун и всички жени, които желаеха да го вържат с веригите на страсти и песни, беше разрушена за добро; сега можеше да почувства как светлината струи отново от невидимата точка точно зад главата му; теглото му също започна да намалява. — Да, той губеше последните следи от своята човешка природа, дарбата да лети му беше възстановена, когато стана ефирен, изтъкан от озарен въздух. — В същата тази минута той можеше просто да стъпи на този потъмнял парапет и да се извиси далеч над старата сива река; или да скочи от някой от мостовете и никога повече да не докосне земя. Така: беше време да покаже на града една велика гледка, защото когато забележи архангел Джебраил, стоящ в цялото си величие на западния хоризонт, окъпан в лъчите на издигащото се слънце, тогава със сигурност неговият народ ще бъде крайно изплашен и ще се разкае за своите грехове.
Той започна да уголемява тялото си.
В същото време колко бе учудващо, че от всички шофьори, извиращи покрай дигата — в края на краищата беше пиков час, — никой не хвърляше дори поглед към него, нито го признаваше! Всъщност това беше народ, който беше забравил как да вижда. И тъй като връзката между хората и ангелите е двусмислена — в която ангелите, малаика239, са и двете: контрольори на природата и посредници между Божеството и човешката раса; но в същото време, както ясно излага Коранът, ние казахме на ангелите: покорете се на Адам240, целта беше да се символизира способността на човека да господства чрез знания над силите на природата, които ангелите представляваха — наистина пренебрегнатият и разярен малак Джебраил не можеше да направи кой знае какво. Архангелите могат да говорят единствено ако хората изберат да ги слушат. Каква компания! Не беше ли предупредил той Свръхсъществото още в самото начало за този екип от криминални и злодеи? „Да не би Ти да поставиш някой, който да всее раздор там и да пролее кръв?“241, беше попитал той и Съществото, както обикновено, отговори само, че той знае най-добре. Е, ето ги тук, господарите на земята, консервирани като риба тон на колела и слепи като прилепи, главите им пълни с пакости, а вестниците им — с кръв.