Джебраил сънуваше лагерни огньове:
Една известна и неочаквана личност през нощта крачи между лагерните огньове на армията на Махунд. Може би заради тъмнината — или може би заради невероятността на неговото присъствие тук — изглежда Големецът на Джахилия си беше възвърнал в този последен момент на властта му малко от силата на по-раншните си дни. Той беше дошъл сам, воден от Халид, нявгашния водоносец, и бившия роб Билял към помещенията на Махунд.
След това Джебраил сънуваше връщането на Големеца у дома:
Градът е пълен със слухове, а пред къщата се е събрала тълпа. След малко може ясно да се чуе извисеният от ярост глас на Хинд. След това на един от горните балкони се показва самата Хинд и изисква тълпата да разкъса съпруга й на малки парченца. Големецът се появява до нея и получава звучни и унизителни плесници по двете бузи от любещата си жена. Хинд беше открила, че въпреки всичките си усилия не можа да попречи на Големеца да предаде града на Махунд.
В своето поражение Симбел е изгубил много от доскорошните си кичури. Той позволява на Хинд да го удари и след това заговорва спокойно на тълпата. Казва: Махунд обещава, че всеки зад стените на Големеца ще бъде пощаден.
— Така че елате всички и доведете и семействата си. Хинд говори на гневната тълпа.
— Стар глупако, колко граждани могат да се съберат в една-единствена къща, дори да е като тази? Ти си сключил сделка, за да спасиш собствения си врат. Нека те разкъсат и нахранят мравките с теб.
Големецът все още е кротък.
— Също така Махунд обещава, че всички открити вкъщи зад затворени врати ще останат невредими. Ако не искате да дойдете в моя дом, вървете в своите и чакайте.
Трети път жена му се опитва да обърне тълпата срещу него; това на балкона е сцена на омразата вместо на любовта. Не може да има компромис с Махунд, крещи тя, на него не може да му се има доверие, народът трябва да отритне Абу Симбел и да се готви да се бие до последния мъж, до последната жена. Тя самата е готова да се бие до тях и да умре за свободата на Джахилия. „Нима сте готови просто да легнете пред този лъжепророк, този дажал252? Може ли да се очаква честност от мъж, който се готви да нападне родния си град? Може ли да се очаква компромис от безкомпромисните, съжаление от безжалостните? Ние сме силните на Джахилия и нашата богиня, прославена в битките, ще надделее. Тя ги кара да се бият в името на ал-Лат.“ Но хората започват да се разотиват.
Съпруг и съпруга стоят на своя балкон и хората ги виждат ясно. Толкова дълго градът беше използвал двамата като свои огледала и тъй като напоследък джахилийците предпочитаха образа на Хинд пред този на посивяващия Големец, сега страдат от дълбок потрес. Народ, който беше останал убеден в своето величие и неуязвимост, който беше избрал да повярва в подобен мит пред лицето на всички доказателства, е народ в хватката на един вид сън или лудост. Сега Големецът ги беше събудил от този сън; те стояха объркани, търкайки очи, неспособни в началото да повярват — ако сме били толкова могъщи, защо паднахме толкова бързо, толкова ниско — и след това идва разбирането и им показва как тяхното доверие е било изградено върху облаци, върху страстта в прокламациите на Хинд и почти нищо друго. Те я изоставят, а с това и нейната надежда. Потапяйки се в отчаяние, народът на Джахилия отива вкъщи, за да залости вратите си.
Тя пищи след тях, моли се, разпуска косите си.
— Елате при къщата на Черния камък! Елате да направите приношение на Лат!
Но те си бяха отишли. И Хинд, и Големецът са сами на техния балкон, докато из цяла Джахилия се спуска голяма тишина, започва голяма неподвижност и Хинд се обляга на стената на своя дворец и затваря очи.
Това е краят. Големецът меко промълвя:
— Не много от нас имат толкова причини да бъдат уплашени от Махунд, колкото ти. Ако изядеш сурови вътрешностите на нечий любим чичо без нещо повече от сол и чесън, не се изненадвай, ако той на свой ред се отнесе към теб като към месо.
В следващия миг я оставя, слиза на улицата, от която са изчезнали дори кучетата, за да отключи градските порти.