Джебраил сънуваше един храм:
До отворените врати на Джахилия стоеше храмът на Уза. И Махунд проговори на Халид, който преди беше носач на вода, а сега носеше по-големи тежести:
— Отиди там и прочисти това място.
Така Халид с група воини се спусна върху храма, защото Махунд не желаеше да влезе в града, докато такава погнуса стоеше край градските стени.
Когато пазачът на храма, който беше от племето на Акулите, видя приближаването на Халид с множество воини, той вдигна меча си и отиде при идола на богинята. След като каза последните си молитви, окачи меча на врата й, казвайки:
— Уза, ако си наистина богиня, отбранявай себе си и своите слуги срещу идващия Махунд.
След това Халид влезе в храма и когато богинята не се помръдна, пазачът каза:
— Сега наистина аз зная, че Богът на Махунд е истинският Бог и този камък си е просто камък.
Тогава Халид разруши храма и идола и се върна при Махунд, който беше в палатката си. И Пророкът попита:
— Какво видя? Халид разпери ръце.
— Нищо — каза той.
— Тогава ти не си я унищожил — изкрещя Пророкът. — Върви отново и довърши работата си.
Така Халид се върна при разрушения храм и там една огромна жена, цялата черна, като изключим дългия й ален език, се приближаваше тичешком към него, гола от главата до петите, с черни коси, спускащи се от главата до кокалчетата на краката й. Наближавайки го, тя се спря и изрецитира с ужасяващия си глас от сяра и адски огън:
— Чувал ли си за Лат, Манат и Уза, третата, другата? Те са възторжените птици…
Но Халид я прекъсна, казвайки:
— Уза, това са сатанинските строфи и ти си дяволска щерка, същество, което не трябва да се обожествява, а отрече.
След това той измъкна меча си и я посече. И се върна при Махунд в неговата палатка и каза какво е видял. А Пророкът каза:
— Сега може да влезем в Джахилия — и те станаха и влязоха в града и го овладяха в името на Най-върховното, Разрушителя на хората.
Колко идоли има в Къщата на Черния камък? Не забравяйте: триста и шейсет. Бог-слънце, орел, дъга. Колосът на Хубал. Триста и шейсет чакат Махунд, знаейки, че няма да бъдат пощадени. И не ги пощадяват: но нека не губим време тук. Статуи падат, камък се троши, това, което трябва да се направи, се прави.
След прочистването на Къщата Махунд издига шатрата си на старата панаирна площ. Хората се тълпят около шатрата, прегръщайки победоносната вяра. Подчинението на Джахилия: това също е неизбежно и няма нужда да се бавим с него.
Докато джахилийците се прекланят пред него, промърморвайки своите животоспасителни изречения, няма друг Бог освен Ал-Лах, Махунд прошепва на Халид. Някой не е дошъл да коленичи пред него; някой отдавна очакван.
— Салман — желае да узнае Пророкът. — Беше ли намерен?
— Още не. Той се крие, но няма да е задълго.
Настъпва объркване. Една забулена жена коленичи пред него, целувайки краката му.
— Трябва да спреш — заповядва той. — Само Бог трябва да се почита.
Но какво целуване на крака е това! Пръст по пръст, става по става, жената лиже, целува, смуче. И Махунд, трогнат до сълзи, повтаря:
— Спри. Това е неправилно.
Обаче сега жената обръща внимание на ходилата на краката му, поставяйки ръка под петата му… в объркването си той започва да рита и я улучва в гърлото. Тя пада, кашля, след това се просва пред него и твърдо казва:
— Няма друг Бог освен Ал-Лах и Махунд е неговият Пророк. Махунд се успокоява, извинява се, протяга ръка.
— Няма да пострадаш — уверява я той. — Всички, които се подчинят, ще бъдат пощадени. — Но у него има странно объркване и сега той разбира защо, разбира яда, горчивата ирония на нейното поразително, прекалено, чувствено преклонение пред краката му. Жената вдига булото си: Хинд.
— Жената на Абу Симбел — обявява тя ясно и настъпва тишина.
— Хинд — казва Махунд. — Не съм забравил. Но след един дълъг миг той кимва.
— Ти се подчини. И си добре дошла в моите шатри.
На следващия ден посред продължаващите разговори Салман Персиецът е довлечен пред Пророка. Халид, държащ го за ухото и притискайки нож към гърлото му, довежда имигранта, подсмърчащ и хленчещ, пред такхта253.
— Намерих го, къде другаде, с курва, която пищеше срещу него, защото нямал пари да й плати. Смърди на алкохол.
— Салман Фарси… — Пророкът понечва да произнесе смъртната присъда, но затворникът започва да пищи калмах: — Ля илях иляллах! Ля илях!
Махунд поклаща глава.
— Твоето богохулство, Салман, не може да бъде простено. Нима си мислеше, че няма да разбера? Да подмениш Божието слово със свои думи.