Стаята на Чамча порази безсънния натрапник със своята измисленост и затова тъжна: карикатура на актьорска стая, пълна с подписани снимки на колеги, печатни обяви, рамкирани програми, снимки от продукции, цитати, награди, томове със спомени на филмови звезди, стая, купена като конфекция на ярдове, подражание на живота, маска на маската. Необикновени неща върху всяка повърхност: пепелници с формата на пиана, китайски Пиеровци, подаващи се иззад лавица с книги. И навсякъде — по стените, във филмовите плакати, в блясъка на лампата, носена от бронзов Ерос, в огледалото с форма на сърце, просмуквай-ки се нагоре от кървавочервения килим, капейки от тавана, Саладиновата нужда от любов. В театъра всеки е целуван, всеки е „скъпи“. Животът на актьора предлага всекидневно подобие на любов; една маска може да бъде задоволена или най-малкото утешена от ехото на това, което търси. Отчаянието беше в него, разбра Джъмпи, и той би направил всичко, би си сложил всеки глупашки костюм, би приел всяка форма, ако му спечелеше дума на обич. Саладин, който доскоро по всички критерии имаше успех сред жените, виж по-горе. Бедният объркан скитник. Дори Намела с цялата й красота и яркост не е била достатъчна.
Беше ясно, че той също е твърде далече от това да бъде достатъчен за нея. Някъде около дъното на втората бутилка уиски тя облегна главата си на рамото му и пиянски каза:
— Не можеш да си представиш облекчението да бъда с някого, с когото да не трябва да се боря всеки път, когато изказвам мнение. Някой на страната на проклетите ангели.
— Той чакаше; след паузата имаше още. — Той и неговото кралско семейство, няма да повярваш. Крикет, парламентът, кралицата. За него домът никога не е преставал да бъде снимка от пощенска картичка. Не можеше да бъде накаран да погледне онова, което наистина беше действително. — Тя затвори очи и позволи на ръката си случайно да легне върху неговата.
— Той беше истински Саладин — каза Джъмпи. — Човек със светата земя за завоюване, неговата Англия, тази, в която вярваше. Ти беше също част от нея.
Тя се търкулна встрани от него и се изтегна върху списанията, смачканите топки използвана хартия, бъркотията.
— Част от нея? Аз бях Британия. Топла бира, пайове с кайма, здрав разум и аз. Но аз освен това съм действителна, Дж. Дж.; аз наистина действително съществувам. — Тя се протегна към него, дръпна го към мястото, където чакаше устата й, целуна го с голямо непамелино мляскане. — Виждаш ли какво имам предвид?
Да, той видя.
— Трябваше да го чуеш за Фолклендската война — каза тя по-късно, докато се отдръпваше и си играеше с косата си.
— „Памела, да предположим, че си чула шум долу посред нощ и си отишла да провериш и намираш огромен мъж в гостната с пушка и той каже, върни се горе, какво би направила?“ „Ще се кача горе“, казах аз. „Е, това е нещо такова. Бандит в къщата. Няма да помогне.“ — Джъмпи забеляза, че юмруците й са свити и кокалчетата й са бели като кости.
— Казах, ако трябва да използваш проклети удобни метафори, поне ги използвай направо. Прилича ми на това, ако двама души твърдят, че притежават една къща и един от тях незаконно се настани в нея и след това другият се появи с пушка. На това прилича.
— Действително е така — кимна сериозно Джъмпи.
— Правилно — тупна го тя по коляното. — Това наистина е правилно, мистър Истинско Смазване… действително и наистина е така. Наистина. Още едно питие.
Тя се наведе към дека и натисна едно копче. Исусе, помисли си Джъмпи, Бони Ем? Пощади ме. При цялото й силно расово-професионално отношение, дамата има да учи още много за музиката. Ето я, бумчикачакабум. След това без предупреждение той плачеше, провокиран за истински сълзи от подправено чувство, от дискоритъмна имитация на болка. Това беше сто тридесет и седмият псалм Super flumina.116 Цар Давид, надаващ вик през вековете. Как да изпеем песента на господаря в чужда страна?