Сръбвайки коняк, Памела гледаше вампири по телевизията и си позволи да изпита удоволствие от, е, добре, от себе си. Не беше ли изобретила себе си по свой собствен образ? Аз съм вечно съществуващата, вдигна наздравица за себе си тя с бренди Napoleon. Работя в Съвет за междуетнически отношения в района Брикхол, Лондон, невключена никъде другаде; заместник-служител по междуетническите отношения и дяволски добра в това, щом аз го казвам. Чийрс! Току-що избрахме първия си черен член на съвета и всички гласували срещу него бяха бели. Дръпни му едно! Миналата седмица уважаван азиатски уличен търговец, за когото се бяха застъпили членове на парламента от всички партии, беше депортиран след осемнадесет години в Британия, защото преди петнадесет години бил представил някакъв формуляр четиридесет и осем часа по-късно. Chin-chin! Следващата седмица в мировия съд на Брикхол полицията ще се опита да прекара една петдесетгодишна нигерийка, обвинявайки я в нападение, като преди това са я пребили до безсъзнание. Skol! Това е моята глава: Еиждаш ли я? Това, което наричам моя работа: да блъскам главата си срещу Брикхол.
Саладин беше мъртъв, а тя беше жива.
Тя пи за това. Има неща, които чаках да ти кажа, Саладин. Някои важни неща: за новата висока сграда с офиси на Брикхол Хай стрийт срещу Макдоналдс; построиха я да бъде напълно шумоизолирана, но работниците бяха толкова смутени от тишината, че сега пускат записи на дневни шумове по озвучителната система. — Щеше да ти хареса, а? — И за тази парсийка121 зная, Бапси, така се казва, живяла е известно време в Германия и се влюбила в турчин. — Неприятното било, че единственият им общ език бил немският; сега Бапси е забравила почти всичко, което е знаела, докато неговият става все по-добър и по-добър; той й пише все по-нарастващо поетични писма и тя едва може да му отговаря с детски рими. — Любовта умира заради неравенство в езика, какво мислиш за това? — Любовта умира. Това е тема за нас, а? Саладин? Какво казваш?
И чифт дребни малки неща. Един убиец е на свобода на моето парче земя, специализира се в убиването на стари жени; така че не се тревожи, аз съм в безопасност. Има много по-стари от мен.
И още нещо: напускам те. Свърши. Зад нас е.
Никога не можех да ти кажа каквото и да било, наистина, и най-малкото нещо. Ако кажех, че пълнееш, ти крещеше по цял час, като че така щеше да промениш онова, което виждаше в огледалото и което ти подсказваше отесняването на собствените ти панталони. Прекъсваше ме на публични места. Хората забелязваха какво мислиш за мен. Прощавах ти, това беше моята грешка; можех да видя сърцевината ти, този толкова ужасяващ въпрос, че трябваше да го защитаваш с всичката тази престорена сигурност. Това празно пространство.
Сбогом, Саладин. Тя източи чашата си и я постави на пода до нея. Завърналият се дъжд чукаше по улеите на прозорците й; тя дръпна пердетата и изгаси светлината.
Лежейки тук, носейки се към съня, тя мислеше за последното нещо, което имаше нужда да каже на покойния си съпруг. „В леглото — думите дойдоха — ти май никога не се интересуваше от мен; нито от удоволствието ми, това, от което се нуждаех, никога истински. Започнах да си мисля, че ти не искаше любовница, а прислужница.“ Това е. Сега почивай в мир.