Пердетата от дебело златисто кадифе се държат спуснати по цял ден, защото иначе злото нещо може да пропълзи в апартамента: чуждоземността, странството, чуждестранната нация. Суровият факт, че е тук, а не Там, върху което са съсредоточени всичките му мисли. В редките случаи, когато Имамът излиза да поеме кенсингтънски въздух, в центъра на квадрата, образуван от осем млади мъже с тъмни очила и издути костюми, той скръства ръце пред себе си и втренчва погледа си върху тях, така че нито един елемент или частица от този омразен град — тази помийна яма от пороци, която го унижава, давайки му убежище, така че трябва да й е признателен въпреки похотливостта, алчността и суетата на нейния начин на живот — да не може да кацне, подобно на прашинка, в очите му. Когато напусне това омразно изгнание, за да се върне победоносно в другия град под планината от пощенската картичка, ще бъде въпрос на гордост да може да казва, че е останал в пълно неведение за Содома, в който е бил задължен да чака; невежа и заради това неопетнен, непроменен, чист.
Другата причина за дръпнатите пердета е, че има очи и уши около него, не всички от тях приятелски естествено. Оранжевите здания не са неутрални. Някъде от другата страна на улицата има вариообективи, видеоекипировки, насочени микрофони; и винаги риск от снайперисти. Над, под и встрани от него са сигурните апартаменти, наети от неговите телохранители, които се разхождат по Кенсингтън стрийт, преоблечени като жени в була и сребристи носове; добре е човек да бъде твърде предпазлив. За изгнаника параноята е предпоставка за оцеляване.
Баснята, която чу от един от своите любимци, американското дьонме139, преди това преуспяващ певец, сега известен като Билял X140. В определен нощен клуб, в който Имамът има навик да праща своите помощници да прослушват принадлежността на определени други личности към определени враждебни крила, Билял срещнал млад мъж от Деш, също някакъв вид певец, така че те започнали разговор. Излязло, че този Махмуд бил страшно уплашен човек. Той наскоро бил заживял с една гори141, дълга червенокоса жена със страхотно тяло, и след това излязло, че предишният любовник на неговата обичана Рената е изгнаният шеф на САВАК — организацията за мъчения на шаха на Иран. На самия номер едно Голяма клечка, не на някакъв дребен садист с талант за изтръгване на нокти и подпалване на мигли, а лично на великия харамзада. В деня, когато Махмуд и Рената се пренесли в новия си апартамент, пристигнало писмо за Махмуд. О’кей, гълтачо на лайна, ти чукаш жена ми, просто исках да ти кажа здрасти. Следващия ден пристигнало второ писмо. Между другото, куре, забравих да спомена, ето новия ти телефонен номер. По това време Махмуд и Рената били поискали номер, невключен в указателя, но още не го били получили от телефонната компания. Когато два дни по-късно той станал известен и бил точно същият както в писмото, косата на Махмуд изпадала цялата наведнъж. Тогава, виждайки я да лежи на възглавницата, той събрал молитвено ръце пред Рената и се помолил: „Бейби, обичам те, но си твърде гореща за мен, моля те, отиди някъде далече, далече.“ Когато историята беше разказана на Имама, той поклати глава и каза: тази курва, кой ще я докосне сега въпреки възбуждащото й похот тяло? Тя се опетни по-лошо, отколкото с проказа; така човешките същества сами се осакатяват. Но истинската поука от баснята беше нуждата от вечна бдителност. Лондон беше град, в който бившият началник на САВАК имаше големи връзки в телефонната компания и ексглавният готвач на шаха държеше преуспяващ ресторант в Хаунслоу. Толкова гостоприемен град, такова убежище, те приемат всякакви типове. Дръж пердетата спуснати.
Етажите от трети до пети на този жилищен блок за момента са цялата родна страна, която Имамът притежава. Тук има пушки и късовълнови радиостанции, и стаи, в които наблюдателните млади мъже седят и говорят настоятелно по няколко телефона. Тук няма алкохол, нито някъде се виждат карти за игра или зарове, и единствената жена е висящата на стената в спалнята на стария човек. В тази родна страна-заместител, за която безсънният светец мисли като за своя чакалня или транзитна зала, централното отопление е на максимум през деня и нощта и прозорците са плътно затворени. Изгнаникът не може да забрави и затова трябва да симулира сухата горещина на Деш, някогашната и бъдещата страна, където дори луната е гореща и капеща като прясно, намазано с масло чапати142. О, тази бленувана част на света, където слънцето и луната са от мъжки род, но тяхната гореща сладка светлина се назовава с женски имена. През нощта изгнаникът разтваря пердетата си и чуждестранната лунна светлина се промъква боязливо в стаята, с хладина, удряща очните му ябълки като пирон. Той трепва, свива очи. С разтворен халат, намръщен, зловещ, буден: това е Имамът.
139
Кет Отивънс, американски певец, отрекъл кариерата си след приемането на исляма и подкрепил фетвата срещу С. Рушди.
140
Маниерът за фамилно име да се използва X. е бил широко разпространен сред чернокожите американски мюсюлмани.