Ние сме народ с немалко празници. И това е похвално! Но все си мисля, че ни липсва само един: Този — по случай унищожението на България!
Лицето на историята е с присадено лице.
Всеки следващ атентат ясно ще говори, че въпреки спецслужбите — абсурд е да не стане.
Щом свободата на словото е безценна в апогея си, въпреки че ми спират нещата — значи толкова ми струват нещата.
Завистта към богатите се обезсилва от съжалението към тях.
Безмозъчните дейности са мозъкът на новото време.
В деня на наш’та независимост сме по-зависими от всякога.
Тероризъм в отговор на същия е най-малко такъв.
Системата е всеки да работи другия, че да сме изработени за нея.
Откакто има закон за генномодифицираните храни, усилно ни проповядват, че истината е само в здравословното хранене.
Европейското ни членство минава по славния път, по който ни налагат да плащаме повече, отколкото получаваме.
Самоубийците в живота са много по-смели от терористите. На тях им идва отвътре.
Свободата да ги критикуваш ти отваря пътя нагоре, по който те манипулират.
Бленувайки да остане в историята, тя най-малко го искаше.
Мегаломанията сред писателите няма резон. И затова е вездесъща.
Излезеш ли от контрола на олигархията — ти си олигархията!
Недопустимо е да си различен от другите, след като е редно да се водиш само по тях.
Хора от всички страни, моля ви — антагонизирайте се!
Когато депутатите бъдат контролирани, както ние в градския транспорт, тогава ще повярвам, че моралът е един за всички.
Нищо, че историята ги отрича — щом те не се отричат.
Понастоящем светът е плод на най-голямата мистификация, откакто се помни.
Откакто светът става все по-женски за нас — свръхбогатите си предават наследството само по мъжка линия.
От липсата на интелект и парадирането му, че го има.
На големите престъпници няма да им се размине единствено след смъртта им.
Лъжат го с парите да им работи като роб, без да се усетят, че той ги лъже не по-малко, че действително им работи.
Откакто не могат да го използват, сън не ги хваща — затуй, че те са употребените.
Омразата между българите, като обратен знак на еврейската солидарност, ги прави пълни господари на унищожението си.
Нудисткият плаж е най-малко за тези, които са нудисти по съвест.
Безспорно сме задължени на най-богатите, задето са създали данъците, за да ги плащаме ние, осмисляйки се.
Парламентът е като нудисткия плаж. Изобилства от комплексари.
Откакто владеят света, те са завладените.
Обезценката на човека идва не по-малко и от приятелите му.
Превъзходството над другия е отговор на същото от него над теб.
Той погледна отвъд планината, за да се изгуби в нея.
Не стига, че е надживял творбите си, ами още му се живее.
Лансират го, не че е писател, а е станал такъв, щото го лансират.
Страх го е да ми каже добър ден, от страх да не му кажат довиждане себеподобните му.
Всеки народ си заслужава литературата, въпреки че не всяка си заслужава същия.
Тези, които си мислят, че стоят над нещата, не се и замислят, че нещата не търпят надзиратели.
Туй, че е надраснал ръста си може само да го снижи.
Винаги са ме обвинявали, че пишейки, не се съобразявам с масовия вкус. Сякаш той не е лишен от вкус.
Бъдещето на затворите е гарантирано от малките престъпници в тях.
Карат ни да си плащаме здравните осигуровки, не че ги е грижа за здравето ни, а щото не ги е грижа за бедността ни.
Нищо, че интелектът на България не работи за нея. Нали все пак работи за някого. А това е далеч по-добре, отколкото за никого.
Той винаги е бил със силните на деня, за да си остане никой.
Глобализмът ни освобождава от опеката на държавата, за да си плащаме безкрайно повече — затова, че сме негови.
Той винаги е бил на ти с изкуството. Нали винаги е играл на едро в него. С бездарието си.
Един път да не тръгна срещу себе си и всички са срещу мен.