Храната е постоянен проблем. Никое сафари не може да вземе достатъчно храна за целия персонал и клиентите. Ловецът трябва да осигурява месото „за казана“. Не винаги в Африка можеш да убиеш подходящо животно за месо. Да предположим, че клиентът иска да отиде за носорог или слон. Тези животни обитават гористи места, където има сравнително малко антилопи. Ако останат няколко дни без месо, туземците стават неспокойни и раздразнителни. А клиентът може да не иска да губи време из саваните, за да им набавя месо. Той е прав за себе си. А момчетата се мръщят на царевичната диета.
Дори в богата ловна местност ловецът трябва да разнообразява менюто, колкото е възможно. На клиентите омръзват стейкове от томи, котлети от конгони, печено импала и консерви. Ловецът трябва да се опита да достави дива кокошка или друг пернат дивеч, или пъстърва за разнообразие. Всички тези дребни грижи убеждават клиента, че парите му не са отишли на вятъра и му създават удоволствие.
Някои малки подробности, които лесно могат да бъдат пропуснати, са съществени за успеха на едно сафари. Одирането на трофеите например е дори по-важно от намирането им. Ако момчетата оставят само 0,5 сантиметра месо върху кожата, то ще загние и ще я продупчи. И най-добрият препаратор не би могъл да поправи повредата. Или ако дерачите острижат козината твърде ниско, могат да я срежат и да оставят грозна цепка. Също така, ако ловецът не се погрижи за набавяне на подходяща сол или ако солта не се натрие внимателно, трофеят ще се развали. И клиентът, пръснал толкова пари и време за този трофей, основателно ще се сърди. Виновен, разбира се, е пак ловецът.
В допълнение професионалният ловец трябва да може да си служи с няколко туземни езика, да кара тежък камион из пълни с дупки и бабунки савани, да разбира от фотография, да играе поне няколко игри на карти и никога, при никакви обстоятелства да не избухва. Това последното е много важно и много трудно. Някои клиенти идват в Африка не само за лов, а по-скоро, за да избягат от някакъв преследващ ги страх, и се надяват да се отърсят от него в дивите савани. Голямо изпитание е да прекараш седмици наред с такива хора.
Спомням си един американец-милионер. Повече от времето си прекарваше из европейските курорти с минерални бани. Единствен син на вдовица и макар вече на средна възраст, неженен. Той беше най-тъжният човек, който съм виждал, и се надяваше, че ловът на диви животни ще му помогне да избяга от себе си. Беше невероятно богат. Специални напитки се доставяха в лагера с частен самолет. Храната му се готвеше в специални вина. Носехме изобилни запаси от личната му бира, двойно дестилирана по негов вкус. Непрекъснато пишеше писма на жени, с които се беше запознал в Европа, предимно актриси, и които беше обсипал с приказни подаръци. Тези безкрайни писма се изпращаха като каблограми, защото намираше обикновената поща твърде бавна. Имахме портативна радиостанция и писмата се предаваха по радиото на пощата в Найроби. Ако дамите не отговореха в един-два дни, той сядаше в палатката и плачеше като дете. Бих се изненадал, ако в неговите отношения с тези жени имаше нещо непорядъчно: правеше впечатление на съвършено импотентен. В отчаянието си той се опитваше да купи приятелство или какво да е, което би го извадило от жалкия кръг на неговото съществуване.
Никога няма да забравя едно преживяване с този човек. Сутринта той ми каза:
— Джон, днес няма лов. Ще се разходим с кола!
Взех една лека 0,275-калибрена пушка, в случай че решим да снабдим момчетата с малко месо. Както карахме, покрай нас мина носорог. Преди да мога да го спра, човекът взе пушката и прониза носорога през корема.
Раненото животно избяга в шубрака. Взех оръжието и тръгнах подир него. Надявах се с един изстрел в сърцето да го довърша. Докато го търсех, носорогът ненадейно ме нападна. Пуснах четири куршума в него, но той не падна. Сигурно щеше да ме убие, ако моят клиент не се беше появил с една 404-калибрена10 пушка, измъкната кой знае от кой ъгъл на колата. Той успя да повали животното. Няколко минути по-късно същият мъж плачеше, защото някаква актриса от Париж не му беше писала тази седмица.