Поприказвах с жителите от племето ндеробо за биволите и чух много истории за отмъстителността на тези животни. Ще предам само две от тях, за да имат читателите представа за настойчивостта, с която биволът преследва жертвата си.
Един туземец накуцваше и аз го попитах каква е причината за това. Човекът ми показа петата си. Беше откъсната, просто изядена под глезена. Каза ми, че това е направено от бивол. Първоначално не му повярвах, но когато ми разказа как е станало това, уверих се, че казва истината.
Вървял през гъсталака на път към шамбата си, когато чул пръхтене в храстите. Обърнал се и бързо побягнал. Силният шум от копита след него показал, че преследвачът е бивол. Човекът побягнал навреме, но биволът бързо го наближавал. Тропотът от копитата ставал все по-силен. В последния момент човекът отчаяно се хвърлил към някакво дърво и успял да се улови за един от клоните точно когато биволът се спуснал към него. Животното се завъртяло и застанало под дървото, като риело с копитата си и яростно пръхтяло. Човекът бил вдигнал краката си високо на клона, свити под себе си, но те започнали да изтръпват. Особено го заболял десният крак. Той го опънал само за миг. Веднага биволът се втурнал и отхапал петата му, като че ли била клонче от дървото. След това, вероятно задоволен от вкуса на кръв, той си тръгнал и оставил полуприпадналия човек, вкопчан в клона на дървото.
Мислех доста върху тази случка. Не виждах нищо невероятно в нея. Защо пък биволът да не използува зъбите си? Конете могат да хапят жестоко. Всъщност, ако жребецът е ядосан, той се бори колкото с копитата си, толкова и със зъбите си. По-късно имах възможност да се уверя, че биволът използува зъбите си, когато разкъсва жертвата си, и че те наистина са смъртоносно оръжие.
Раните, причинени от разярен бивол, често са страхотни. Един следобед в лагера дойде туземец, който ме помоли да го взема за следотърсач. Докато разговарях с него, забелязах големи белези на бедрата му. Попитах го от какво са. Искрен като дете, той свали плата от тялото си. С ужас видях, че човекът беше напълно кастриран. При моя учуден вик той каза, че се смята за много щастлив човек. Ако мунго15 не го бил запазил, щял сега да е мъртъв.
Предавам случката точно както той ми я разказа. Напуснал колибата си рано една сутрин, за да навести кошерите си. Кошерите на туземците са издълбани в дървета и се залагат на високи клони. Тези своеобразни кутии могат да станат гнезда на птици, скривалища на змии или убежища на рояк диви пчели. Ако се настанят пчели, местните жители вземат меда им. Захарта в джунглите е голяма рядкост и се цени високо.
Този човек вървял през високата трева и щял без малко да настъпи един легнал бивол. Биволът скочил изведнъж и мушнал единия си изкривен рог между краката на туземеца, след което го подхвърлил във въздуха. Ужасен, човекът паднал с разкрачени крака върху рога на разярения бивол. В уплахата си той уловил едното ухо на бивола с едната си ръка, а с другата се държал за врата му. Вбесен, биволът заревал и затичал в тежък галоп, възседнат от изплашения човек, който не смеел да се плъзне назад и се държал с всичките си сили. Така изминали около 50 метра. Обезумял от товара си, биволът се спуснал под трънливи храсти и съборил човека на земята.
Полузашеметен от падането, легнал на гръб, нещастникът видял как биволът се обърнал назад, спрял се за миг, навел глава и полетял към него. Когато рогата му се забили в корема на човека, нещастникът загубил съзнание.
Свестил се чак когато слънцето залязло. Цялото му тяло било безчувствено и вцепенено. Като напрегнал мисълта си, съзнал, че лежи близо до някаква река. С големи усилия се довлякъл до брега. Едната му ръка била счупена, но с другата успял да вземе малко вода и да я поднесе до устата си. Две седмици лежал на брега на реката. Поддържал живота си, като пиел по малко вода и ядял тревата, до която можел да достигне. Нищо не можел да направи с раните си, освен да ги полива с вода от време на време. Нощем чувал носорози да идват на водопой и на два пъти го стряскали пискливите гласове на женски слонове наблизо. Често чувал вой и кикотене на хиени, но те не посмели да се приближат. На повърхността на водата на няколко крачки от него безмълвно се появявали крокодили. Той нямал сили да се помръдне. След като го гледали няколко минути, крокодилите безшумно се скривали отново във водата.
Най-после други търсачи на мед намерили нещастника. Отдавна го смятали за умрял. Когато човек не се завърне след два-три дни от джунглите, близките му губят всякаква надежда да го видят и го смятат за мъртъв. Раните му били почти зараснали и той се чувствувал добре, без да се смята ужасното му осакатяване.