Запитах туземеца защо след такъв горчив опит желае да отиде на лов за биволи. Очите му светнаха и той каза: „Бвана16, аз ще позная този бивол по рогата веднага щом го видя. Като го намеря, ще го убия“.
Стадото биволи, което бях тръгнал да преследвам, живееше в огромната гора Марманет. Тя е много гъста и това прави лова труден и опасен. На открито аз не намирам бивола за много страшен, но в джунглите той наистина е опасен. Радвах се, че кучетата начело с Баф бяха с мен.
След пътуването ни от Найроби оставих кучетата да си отпочинат няколко дни. Рано една сутрин излязох на лов с тях и с момчетата, моите помощници. Имаше следи от биволи из цялата гора. Кучетата бързо тръгнаха по следите им. Кучетата, които имах в резервата Масаи, съвсем без желание вървяха по следите на лъвове — миризмата на лъв вероятно ги плашеше, — но, изглежда, че тези не се страхуваха от миризмата на бивол. Скоро чухме биволите да чупят клони из джунглата, а кучетата лаеха по петите им. Вървях колкото се може по-близо до кучетата, а местните следотърсачи ме следваха. Изведнъж се чу остро изквичаване. Видях над храстите как едно куче се преобърна във въздуха, подхвърлено от рогата на бивол. Не можах да видя къде падна. Не исках да губя напразно кучетата си. Опитах се да ги извикам при себе си, но в големия шум от лай и тропот сам не чувах гласа си.
Когато ги настигнахме, видях, че те бяха обградили пет бивола, които се бяха наредили в кръг, събрали опашките в средата и навели рога напред, за да се бранят от кучетата. Изведнъж Баф се спусна и сграбчи един бивол за носа. Биволът започна да блъска кучето към дънера на едно дърво. Баф не се остави да бъде смачкан така лесно и извъртя задната си част в последния момент. Един куршум от моята пушка тури край на борбата с бивола.
От този момент нататък Баф винаги прилагаше същата тактика. Щом кучетата заградяха някой бивол или биволица, Баф се спускаше и го захапваше за носа. При нападение от кучета биволите навеждат главите си почти до земята, за да използуват рогата си най-добре. Този техен навик даваше прекрасна възможност на смелия Баф да прилага любимата си тактика. Изглежда, че всички животни имат нежни носове. Спомням си как в Шотландия земеделците слагаха халки на носа на някой опасен бик и докато човек държи халката, бикът се чувствува сравнително безпомощен. Веднъж уловен от Баф здраво за носа, биволът рядко можеше да се откопчи от него. Широко разкрачен, Баф заемаше удобна стойка и биволът нямаше достатъчно опора да го подхвърли с рогата си нагоре.
Биволът, особено мъжкият, е грамадно животно, което тежи до 1000 кг. Той има големи мастиленочерни рога, които помитат всичко. Рогата са дебели в основата си колкото човешки крак, а в краищата са заострени като острието на кама. Когато биволът напада с наведена глава, той насочва черепа си, защитен от дебелата част на рогата. При това положение само изстрел в главата с пушка от голям калибър може да го повали. При лов на биволи предпочитам да стрелям в гърдите, врата, рамото или под окото. При нападение обаче нямам голям избор и стрелям, където мога.
Сегашните ми кучета се оказаха по-полезни при лова на биволи, отколкото предишните, които имах при лова на лъвове. Кучетата могат да се пазят по-добре от биволите, отколкото от лъвовете. Както предишните, така и тези кучета бяха повече смели, отколкото благоразумни. Вместо да бягат от атаките на вбесения бивол, те се опитваха да устояват позициите си. Биволът бързо нанася силни удари с рогата или с копитата си. Ако кучето не се пази добре и не успее да отскочи далеч от него, моментално бива убито.
Няколко кучета бяха подхвърлени по различни случаи. Когато кучето полетяваше във въздуха, биволът следеше къде ще падне. Той веднага се отправяше към мястото, за да го хване, докато е зашеметено от падането. Другите кучета през това време незабавно се спущаха да помогнат на другаря си. Те хапеха бивола по задните крака, както бях виждал някога кучета да хапят кравите, за да ги накарат да се върнат назад. Ако те успяваха да спрат бивола поне за миг, аз успявах да го застрелям.
Често стадата биволи пасяха на открити места покрай блатата, където ги придружаваха бели чапли, които прехвръкваха около едрите сивокафяви животни като бели парчета хартия. Чаплите понякога кацаха по гърбовете на биволите, за да измъкнат кърлежите от тях. Ловецът може да открие биволите във високата трева по чаплите, които летят над тях. Интересна е гледката на стадо грамадни биволи, тържествено вдигнали абаносовите си рога и гордо пристъпващи из пасищата сред богатата зелена трева със снежнобелите птици, които стоят на гърбовете им или крачат редом с тях.