Същия ден следобед достигнахме гората. Изненадан бях от огромните дървета. Във влажните сенки растяха прекрасни папрати. Около покритите с мъх скали растяха кичури от цветето богородичен косъм, което у нас отглеждат в саксии. Дори в каменистите места имаше малки папрати. Хиляди прекрасни орхидеи растяха в цепнатините на обвитите с лози стволове на дърветата. Цветовете бяха във всички нюанси на розово, а някои от тях бяха нежно бели. Дългокоси черно-бели маймуни гверец се люлееха по клоните на дърветата и ни разглеждаха, както правят и маймуните в Източна Африка.
Установихме се на лагер до един бистър поток, който много ми напомняше на поток от родните планини, с малки терасовидни водопади. На следното утро под водачеството на Безеденхут навлязохме в гората.
Средната част на гората Итури е напълно без подлес. Няма нито парлива коприва, нито трънливи шипки и човек може да върви почти като че ли се разхожда из някой парк между стволовете на дърветата. Горните клони на дърветата обаче са така гъсти, че нищо не може да премине през тях. И това спира растежа на Други растения под тях. Подплашихме малко ято горски токачки и те хвръкнаха на долните клони на едно огромно дърво. Бяха така високо, че човек не може да ги убие с ловна пушка. Ударих една-две с лека пушка. Изненадах се, като видях, че те бяха различни от токачките в Кения, макар че бяха еднакви по големина и тегло.
Бяхме прекарали няколко дни в гората, когато за пръв път срещнахме пигмеи. Знаехме, че те ни наблюдават през всичкото време. Ако трябваше случайно да се върнем за нещо, намирахме следи от техните малки стъпки върху нашите следи, а понякога в гората пробягваха сенки и ние знаехме, че това не са нито птици, нито животни. Мислех, че тези малки хора са много страхливи, но Безеденхут обясни, че те ни вземат за бирници. Колониалното правителство изисква от пигмеите да плащат данъци, както останалите хора. Понеже тези малки призраци нямат пари, те плащат данъците си в кози.
„Аз мога да ви ги доведа, когато поискам“ — казваше Безеденхут гордо: „Аз съм единственият човек в света, който може да направи това. Аз съм крал на пигмеите“. Това беше голяма хвалба, но скоро се уверих, че е истина.
Една вечер Безеденхут отиде в гората и доведе двама пигмеи, въоръжени с малки лъкове съразмерно фигурите им. Безеденхут говореше с единия от тях на родния им език. Косматите им лица просто сияеха, когато той говореше за предишни посещения в гората. За един час десетки пигмеи се промъкнаха през гората и се присъединиха към нас. Ръкуваха се с нас и играеха наоколо, щастливи, че Безеденхут, тяхното божество, се беше върнал при тях.
След Безеденхут ние бяхме първите бели хора, които те срещаха. Заградиха ни, галеха ръцете ни и пипаха дрехите ни. Те непрекъснато задаваха въпроси, някои от които бяха много странни. Спомням си, че един старец ме запита дали белите хора имат сънища. Уверих го, че имат, а той изглеждаше много учуден. „Мислех, че ние сме единствените хора, които могат да сънуват“, каза той.
Както много първобитни племена, пигмеите бяха много щастливи да срещнат ловци, които могат да им доставят месо. Няколко старци, чиито дни на ловци отдавна бяха приключили, ме помолиха да убия маймуни за тях, тъй като маймуната била любимото им ядене. Клоните на дърветата бяха така гъсто уплетени, че често пъти убитата маймуна не падаше на земята, а оставаше на клоните. По-младите мъже ги изваждаха оттам много сръчно. Първо се взираха внимателно нагоре, а като откриеха къде е убитата маймуна, бързо се изкачваха по някоя лоза или друго пълзящо растение. Малките стрели на пигмеите можеха да летят доста нависоко, но не достигаха маймуните на дърветата. По-често те издебваха маймуните, когато се спускаха на земята.
Пигмеите не се занимават със земеделие, а живеят изцяло от лов19. Стрелите им са намазани с вещество, направено от разлагащите се тела на насекоми. Отровата е жълта като горчица и макар че е ефикасна, не е така смъртоносна, както отровата от други местни растения, каквито съм виждал. Пигмеите ловят животните главно с капани. Някои части на гората са осеяни с мрежа от капани, поставени на земята и по дърветата. Капаните по дърветата се правят с копия, закрепени с тежки пънове. Острието на копието се насочва надолу към пътеките, по които вървят животните. Над пътеките се опъва лоза, която свързва копието със спусъка. Ако някое животно премине край лозата и се докосне до нея, копието се освобождава и пада върху животното. Капаните на земята представляват трапове, които се покриват с тънки клони и листа. На дъното на трапа поставят остри колове, обикновено с отрова на върховете. В тези капани попадат не само слонове и биволи, но даже и бдителните окапи. Капаните са много опасни за ловците, които преследват животните, затова Безеденхут накара няколко от пигмеите да ни придружават, докато сме в гората.