Садок беше син на Амрам, онзи брат на Ангебо, когото царицата някога беше изгонила от страната заради неподчинение и който беше умрял от треска в изгнание. Бунтовникът изпитваше жестока, упорита омраза към Перлата. Той искаше да си отмъсти и едновременно с това да си осигури права над короната на Симиена и Сава. Затова разчиташе чрез бунта на робите да убие царицата и сина й и да сложи на подлата си животинска глава бляскавата савска корона. Садок се бе погрижил да подкупи началника на охраната на двореца.
— Ще те направя управител на провинция — обещал му бе той, — но трябва да ми се подчиняваш сляпо.
Беше разкрил плана си пред изменника:
— Не бива да забравяш, капитане, че царицата се оказа недостойна за короната, която законно се пада на принц от сой. Освен това тя наруши клетвата си и с неподчинението си спрямо законите на Йехова ще навлече гнева на Всевишния върху Симиена и Сава.
Капитанът се бе опитал да защити царицата, уважението му към която бе примесено с обожание, но Садок му припомни грубо, че му е началник по йерархия.
— Твоят живот ми принадлежи, капитане, и неподчинението на заповедите ми, ще ти струва изселването ти с цел смърт.
Успял да изтръгне от ужасения офицер клетва за подчинение, след това Садок бе подкупил началника на робите. Задачата му бе улеснена от алчността на слугата, замаян от обещания за плячка и освобождаване.
— Вие не познавате царицата — убеждаваше робите Садок — Тя е жестока към нещастните, безмилостна към хората. Сега имате възможност да се освободите, да станете богати и да си отмъстите за омразната тирания.
Робите го посрещнаха с одобрителни възгласи и се люшнаха като вълна към сърцето на Симиена. Побеснелите нападатели най-усилено разграбиха двореца, стаил толкова спомени от детството и юношеството на Македа.
Царицата се бе качила отново в молитвената зала. Нападателите бяха преминали вече през нея с брадвите и кирките си. Перлата се прокрадна край стените, качи се по стълбите, които водеха на терасата и залази като влечуго по земята. Бавно достигна до плоския покрив на оборите, които обграждаха главния двор на двореца. В момента, в който, обвита в черната си като заобикалящата я нощ пелерина, тя стигна до тази наблюдателница, разбра черните намерения на Садок. Той се появи в двора сред наредените с факли стотина негови хора. Държеше в ръцете си тяло на дете. Без да иска Македа изтръпна: това беше тялото на двойника на Менелик. Нещастното дете с разбита глава лежеше като парцал в убийствените прегръдки на Садок.
— Стражи, народе! — крещеше той в опит да театралничи. — Превратът на освободителите на Симиена и Сава е увенчан с успех и слава! Страните ни са освободени от тиранията на клетвопрестъпната царица, враг на мъжете и на божиите закони. Ето тялото на принц Менелик, плод на престъпната й любов с иудейския цар.
Роби и войници посрещнаха изявлението му с овации.
— Страната ни — продължи Садок, надувайки гърло — е днес без владетел. Като син на Амрам, брата на пророка Ангебо, аз съм законният наследник на короната и се обявявам за цар на Симиена и Сава.
Нови овации приветстваха успеха на заговора. Всички присъстващи приближиха до новия цар и за миг сивото и подло блато на куртизаните го обгради. Един от тях донесе корона. С коленопреклонения му я поднесе и той си я постави на главата сам. Но в мига, в който златото блесна на челото му, Садок се заклати и се строполи, улучен в сърцето от стрела.
Вик на ужас се изтръгна от гърдите на привържениците му, които останали без господар моментално се оказаха толкова объркани, колкото и техните съучастници, робите. Още по-стъписани останаха, когато с фантастичен скок Царицата се озовава от ниския покрив на оборите направо в двора. Появи се сред тях като дух. Дръзко свали дегизировката си и извика силно:
— Този човек излъга, аз съм царицата!
И незабавно отмятането на най-низките човешки души извърши своето. Привържениците на Садок се разпалиха, други се хвърлиха в нозете на царицата, молейки за прошка. Останалите верни ней стражи, но действали само по заповед на капитана, дотърчаха да се поставят на нейно разположение.