— Утре виновниците ще бъдат съдени — каза царицата. — А сега нека отнесат с почит тялото на нещастното дете.
Тя изпрати заповед до гарнизона да окупира двореца. Няколко часа по-късно царската гвардия се прибра от нощните маневри. Началниците с изненада узнаха, че принц Садок ги бе отстранил, за да може да убие царицата и да узурпира престола.
Вече успокоена от присъствието на армията. Перлата заповяда да се постави охрана пред нейните покои и изчезна. Премина през молитвената зала и опустошената си спалня, където потресена намери телата на двете си джуджета и на верния си исполин, убити на място. Най-предпазливо се върна отново през тайната стълба и подземната галерия, на края на която я очакваха парализирани от страх Хайзар и Менелик.
— Бунтът е потушен — съобщи тя на Хайзар, — но аз не се чувствам в безопасност в Симиена. Искам да отдалеча оттук това дете, над главата на което се струпва омразата на всички завистници на короната ми. Хайзар, ти ще го заведеш след три дни при баща му.
Царският съд потуши сурово бунта. Тялото на принц Садок, качено на позорния стълб на площада пред двореца, остана да виси вмирисано, разкъсвано от гарваните и изложено на народното презрение. Водачите на бунта бяха обесени веднага след произнасянето на присъдата. Неверните войници пък начаса бяха изгонени да умрат на черния остров в езерото Тана. На разбунтувалите се роби отрязаха главите. Завръщането на царицата, започнало с апотеоз, приключваше с кървава баня.
Но Македа беше тъжна. Идеите на Соломон бяха навлезли дълбоко в ума й. Тя управляваше вече либерално. Смекчила бе нравите си. Мъка й причиняваше решението да умъртви стотици мъже на това царство, в което се бе родила и което бе първото стъпало по пътя на славата й.
След като обясни как и защо престолонаследникът не бе станал жертва на принц Садок, тя представи Менелик на дворяните, равините и военните. Той се появи пред множеството, което го акламира с искрена радост като престолонаследник на Симиена и Сава, безспорен наследник на пророка Ангебо и на неговата дъщеря, Перлата.
Смела и бърза, както винаги радикална в решенията си, Македа реши да изпрати Менелик на баща му. Подробностите на пътуването тя уговори с Хайзар. Според замисъла й ковчежникът щеше да замине с момчето, а царицата да ги изпрати до Мутова, където да изчака савската армия. Хайзар обаче й обясни, че разбунтуваният принц Иеровоам, васал на Соломон, е открил в младия фараон Шешонк един силен враг на Миролюбивия. Египтянинът доставяше оръжие и злато за подклаждане на бунтове в провинцията Синай. Бунтовници вече бяха завзели Ецион Гавер и армията на златния цар, неопитна и безсилна, не беше успяла да превземе обратно пристанището. Хайзар отказваше да поеме отговорността за едно така опасно за живота на принца пътуване.
Не можеше ли Македа да дебаркира в разбунтувания град с достатъчно силна армия и да помогне на войските на царя да победят неприятелите? — попита тя довереника си. Хайзар й отвърна, че едно военно сътрудничество от такъв мащаб би се интерпретирало зле от личните врагове на царя в двора и в Храма. Можеха да обвинят царицата в завоевателни цели. По-добре щеше да бъде да не се намесва във вътрешните работи на Иудея.
— И все пак, не мога да изпратя детето си да пътува през разбунтувана страна! Тогава ще ви придружа до Ецион Гавер и ще слезете на брега само ако бунтът е потушен от Соломоновите войски.
Хайзар прие това компромисно предложение. Перлата организира експедицията още в ранни зори. Същия ден в синагогата тя накара всички висши сановници и офицери на Симиена да се закълнат във вярност към престолонаследника. Назначи принц Дарда за военен управител на Аксум и тръгна за Сава. Там благородници, равини и военни също се заклеха тържествено във вярност към престолонаследника, когото тя представи, след като им съобщи за убийството на неговия кат.
Ескортирана от флота си, Македа вдигна най-тържествено котва за Ецион Гавер. Когато се появи с флотата си близо до пристанището, бунтовниците, атакувани от Соломоновата армия и уплашени от перспективата за намеса от страна на савците, чийто брой и храброст бяха опасни, се предадоха безусловно на командващия иудейската армия. Македа остана на борда на кораба си, но поиска от командващия Соломоновата армия сигурен ескорт за сина си.
На следващия ден принц Менелик се раздели с майка си. Тя го видя да се отдалечава и сърцето й се късаше. Неумолимата съдба я бе отделила от двете й любими същества и я караше дълбоко да страда. Принц Менелик замина, придружен от двеста конници, двеста смели пехотинци и блестяща свита от дворяни и прислужници. Общо ескортът му се състоеше от близо хиляда души. По крайбрежието на Ецион Гавер кортежът се разгъваше като нова сила, която се надигаше, за да възроди старото Соломоново царство.