Затова аз се залових да събера в едно съдържанието на пергаменти, папируси и плочки, които бях успял да издиря по време на подробните ми проучвания. Преведох ги, или дадох да ги преведат, и си запазих копия от текстовете, които се съхраняват като светини в древните абисински манастири, синагоги и църкви. Този тежък труд погълна досега двадесет и пет години непрекъснати усилия, по време на които се запознах с духа и проникнах в дълбоките познания на значителен брой абисински учени, свещеници, равини, магове и писатели.
След като вече не съм на служба на етиопското правителство, сегашното ми свободно време ми позволи да подредя документацията си и да предложа част от нея на любопитната читателска публика. Предоставям я в настоящия труд, под формата на великолепно приключение, в което измислицата е подчинена на действителността. Фактически аз установих, че не е възможно да се предадат на френски език тези неизброими предания и да се остави читателят да извлече от тях истината. Защото много от разказите, легендите и надписите взаимно си противоречат. Всъщност от времето на царя пророк Ангебо, историята на неговия народ е била писана, преписвана, преработвана многократно на разни диалекти и хората, които са я увековечили така, не винаги са действали научно; нерядко, от версия на версия, основният й смисъл е бил променян. Можех да възстановя този основен смисъл, ако имах повече вяра на един от историците, отколкото на останалите. Но да се отдаде такова предпочитание не бе възможно. При това затруднение аз прегледах отново цялата си архива и отстраних онези разкази, които не са оставили следи в народните и религиозните обичаи и обреди. Този подход несъмнено гарантира по-голяма автентичност на труда ми. Следователно отстраних всички фантасмагории, които се предават в страната ми и които други автори са използвали на драго сърце, за да изтъкнат невероятни и чудотворни страни в епизодите от живота на Савската царица. Например анекдотът за „худ-худ“, вълшебното папагалче или за гредата от кръста на Иисус Христос, която Савската царица била открила, както и много други, които е излишно да изброявам.
Точно обратното, в романа става въпрос само за факти, здраво вкоренили се в традицията, например:
— за евреите, които живеят в Абисиния и в Йемен, чийто произход е слабо известен в Европа и които във всеки случай не произхождат от Иудея;
— за съществуването във всички християнски (копто-православни) църкви в Абисиния на една „Светая светих“, съдържаща символичния еврейски ковчег, наречен Табот, което доказва, че абисинците са били израилски народ в един период от историята си и че онези, които и днес са неразривно свързани с тази религия, са останки от древната вяра, някога обща за цяла Абисиния;
— за запазения през вековете обред да се хвърлят стълбове пясък по време на важни церемонии;
— за все още съществуващото обрязване на абисинските момичета, и момчета: зашиване на устните на женския полов орган, което все още се прави в Данакил; задължението за всеки младеж да докаже, че е убил двама души, преди да може да сключи брак; и най-после почитаната у кафучосите прическа, украсена със символичния фалос;
— за непроменливите черти на брачните обреди на абисинците от времето на Македа, Савската царица, и за абсолютното равноправие между двата пола в резултат от нейните закони;
— за неизменната традиция на халката, златна за мъжете и сребърна за жените, окачена на врата със синя панделка, любимия цвят на цар Соломон;
— за намесата на магиите, още от времето на савската цивилизация, в науката на абисинските знахари и за тънкото им познаване на отровите;
— затова че абисинските владетели са били особено привличани от Иерусалим. Това привличане, което не може да бъде обяснено по друг начин, се потвърждава от постоянното сътрудничество на тези владетели в съграждането и опазването на Великия храм и на гроба на Иисус Христос;
— за точното родословие на императорския род на Абисиния, който води началото си от съюза между цар Соломон и Македа, родители на Менелик I, чиято титла „Лъв победител на племето на Иуда“ се носи без прекъсване и с гордост от абисинските императори, в това число и от Менелик II.
Бих могъл да продължа дълго това изброяване, но тези факти са достатъчни да осветлят читателя относно прочутата царица на цариците, на която имам основание да се смятам за потомък, както и за този енергичен и странен малък абисински народ, който озарен от гения на Македа е успял да запази своята идентичност, традиции и култура въпреки превратностите на тридесет века и приказната привлекателност на могъщите империи на фараони и на асирийци.