И все пак не мога да не отбележа нещо по отношение на евреите в Абисиния. Днес тях ги наричат „фалахи“, термин от древния амхарски език, означаващ „изгнаници“. Техните най-древни прадеди са всъщност тези избягали от Египет евреи, на които абисинците са дали гостоприемство след тежкия път, довел ги от Мемфис до Симиена. Фалахите имат по-светла кожа от негрите и нубийците. Обяснението трябва да се търси в кръстосването между тях и местните жени, тъй като повечето евреи изгубили жените си по време на Изхода. Фалахите не използват „талит“ (шала, който се слага при молитвата, нито „мезуза“ (знакът, който се поставя на вратите)), както и не спазват постите за Пурим и светлините на Ханука. Тези закони, въведени с писмената Тора, естествено не са били известни по времето на пророка Ангебо. Свещениците им не се наричат равини, а „каени“ името, което се е използвало преди Мойсей. Защото те са единствените евреи, които почитат вярата отпреди Мойсей. Те спазват и Авраамовите закони, свещенослужат пред олтар и правят жертвоприношения.
Може би един ден ще се намери някой просветен меценат, който да предостави необходимите средства за едно задълбочено научно изследване — от квалифицирани учени — на древната история на израилския народ, за разкопки на античните палати и синагоги, за разчитане на безбройните надписи, съществуващи и в Абисиния, и в Арабия. То би поставило в нова, научноисторическа светлина много неясноти от историята на древността. A дотогава, моля читателя да не разбира криво дързостта ми да нахълтам в една тъй богата и чудна епоха. Много писатели от щастлива Арабия, от Месопотамия и от Индия са представяли по тяхному легендата за царица Македа. Правили са го на основата на данните, с които са разполагали. Но никой от тях никога не е могъл да стъпи на толкова древни свидетелства, каквито аз успях да преведа или поръчах да ми преведат християнските монаси или каените от Симиена — все идеалисти, искрени теолози, които без амбиции или сектантство предават спомена за любовта между Савската царица и цар Соломон със същата набожност, с която се отнасят към Библията.
Така или иначе с тази книга аз се надявам да съм поощрил учените, помогнали ми в събирането на материалите, и да съм ги подтикнал да доставят в служба на световната наука ценните свидетелства, които притежават или които все още са скрити в архивите на хилядолетните подземия. Може би така ще съм спомогнал за добавянето на още един колкото пленителен, толкова и все още непознат раздел от историята на света.
Якуб Адол Мар
Първа част
Една сутрин в Мемфис
Ето защо суеверният народ вярваше, че да гради е дълг, вменен му от боговете.
Гонгът удари и пръсна медените си звуци в утринната розовина. Тази сутрин майстор Кадъм, великият архитект на Аменхотеп III, излезе рано. Беше облякъл бялата си официална ленена тога с широка синя бродерия и пристегнал кръста си с най-блестящия си колан. Трябваше да присъства на имперския съвет, свикан набързо от фараона в самото подножие на извисяващата се незавършена като светотатство нова пирамида.
Кадъм бързаше. Слънцето разливаше златни петна над спящия Мемфис, затихнал, сякаш вцепенен от тревожно предчувствие.
Майсторът архитект стъпваше тежко. Човекът, върху чиито плещи лежеше отговорността за изчисленията на строежа на тържествените храмове, страховитите пирамиди, заострените обелиски, пилоните и сфинксовете от базалт и гранит, беше потиснат и угрижен.
Прекара тежка нощ. В кошмарни сънища се би с онези фанатици, които в името на един непознат и безумен Йехова бяха издействали от фараона изгонването на обхванатите от мистична вяра еврейски кохорти начело с Мойсей… В съня си Кадъм оплака творението си, обезобразено заради бягството на робите евреи.
Мъката му не премина дори когато се съмна. Вече събуден, той продължаваше да жали за рухналите си мечти. Много бързо се озова на строежа на брега на един от ръкавите на Нил. Над гората от огромни талпи, сред които се подаваше изоставената пирамида, гигантска, но хармонична, цареше злокобна тишина. Кадъм се запъти към обширната пурпурна шатра, опната от работниците набързо за Съвета, и повдигна тежките й многоцветни завеси с фараоновия знак. Колегите му още не бяха дошли, но скоро ги видя да се приближават към него. Пръв, с внушителна стъпка, предприемачът на имперските строежи Шапат, после Данаус с помощниците си, все млади архитекти, учени, но още безгрижни; след тях надутият Сет, ръководителят на строежа, и Тат, главният писар на двора, с вечната си загадъчна усмивка, зад която сякаш криеше държавните тайни.