Фараонът желаеше да се посъветва именно с тях. Докато го чакаха, Кадъм, Шапат, Данаус и Сет не спираха да се оплакват. Те бълваха в хор омразата си към Евреина, приел вярата на Йехова. Само писарят Тат мълчеше като унесен. До този ден поробеният израилев народ, преклонил се пред тежкия, но просветен гений, бликащ от египетската раса, страда и ля пот, строейки горди пирамиди, тържествени храмове, гробници, базалтови колоси, на крепостните стени, портици и градове, родени от бурното и великолепно въображение на египетските строители.
Ни стон, ни бунт досега не бяха оспорили тази тирания за възслава и безсмъртие на боговете. И ето че изведнъж Йехова беше хвърлил върху тази слава една още по-величествена илюзия: нов Бог, невидим и страшен, се бе родил за евреите.
И като вълна, носена от новата вяра, като пясък, разнасян от пустинния вятър, стотици хиляди заслепени и обсебени от чудесата евреи бяха хукнали подир пророка Мойсей към Ханаанската, Обетованата земя, където „млякото и медът текат изобилно“.
Не съжаляваше ли фараонът за великодушния си жест? Кадъм много се надяваше да е така. Желаеше го с цялата си пламенна душа, обхваната от страстта да вдъхва живот на камъните. Вярно, не без колебание Аменхотеп Великолепни беше заповядал да бъде освободен еврейският народ. Проведоха се дълги спорове със съветници, дворяни, йероглифописци. Самият Велик жрец беше смутен. Никога досега в речите си не бяха разглеждали могъществото на империята, а нейната сигурност и опазването на границите й. Но с покоряването на евреите Египет се бе впуснал в грандиозно строителство, от което зависеше неговото величие.
Колегите на Кадъм го подкрепиха: целият град се оплакваше, жалеше и беше обезсърчен от незавършеното строителство. А сред привлекателните планове на Кадъм имаше още ред грандиозни проекти, които фараонът властелин продължаваше да одобрява: прокопаване на канали, строеж на нови градове за облекчаване на пренаселения Мемфис, надстрояване на крепости. Оплодена от светлите и обилни води на Нил, фараонската земя даваше живот на една силна, гениална култура, която се изявяваше в творческата треска да строи, да копае, да разкрасява; една съзидателна треска от глинената тухла, от парещото слънце. По този начин водата, земята и огънят служеха вечно на градивния египетски дух, бяха естествените му вдъхновители. И в суеверието си народът вярваше, че да строи беше дълг, вменен му от боговете.
Ето че отведнъж целият този живот се оказваше безплоден, рушеше се поради липсата на работна ръка. Сломен напълно, Кадъм ридаеше…
Аменхотеп III в борба с бога
Предчувствие ли, птица с тъмни копринени криле пред погледа му прелетя?
Пред тях застава един роб, бърз и гъвкав, черен като абанос и лъщящ от пот. Някъде далеч в синевата гръмват фанфари.
Фараонът!
Звукът на фанфарите се носи от вятъра. Те разбуждат града и замират с ехото.
Фараонът!
Предшестван от глашатаи и четирима жреци с кадилници, възкачен с божествено величие върху паланкин, носен от двадесет и четирима черни и голи носачи с най-красивите тела, които се избират в Берберия и за които е отредена тази най-голяма чест.
Фараонът!
На престола си от скъпоценно дърво, по което неуморното въображение на художник е изляло виещи се стилизирани златни и сребърни цветя, обвити в коприна и пурпур, той стои невъзмутим, великолепен като приближаващо се слънце, господарят на Египет, олицетворение на всички богове.
Фараонът!
И тъй като не бива размислите на суверена да бъдат смущавани от жужащите мухи, край балдахина му тичат напред-назад и се въртят ветрилоносци, размахващи гонилките си за мухи от слонски или конски косми.
Пехотните и кавалерийските части, които вървят отпред, заобикалят и ескортират фараона, са от най-добрите, най-изпитаните сред проявилите се в далечните битки срещу бербери и халдейци. Екипировката им също е подбрана. Пехотата напредва в такт. Яркоцветни памучни полички обгръщат бедрата. Торсът е стегнат с пояс, от който на ремъци виси къса сабя. Островърхият шлем от твърда кожа блести на слънцето. На лявата ръка е прикачен щит, а дясната стиска завързано двойно копие.
Конницата огражда пехотинците. Конете са нервни, пъргави, стегнати с излъскани с лой ремъци. Фанфари, тромпети, тимпани и цитри звънтят, ехтят, замлъкват и отново започват.