Сет си сяда, треперещ от вълнение. Императорът остава невъзмутим. Тогава главнокомандващият Таркас моли да докладва за състоянието на укрепленията на Тива и за необходимостта да бъдат извършени така отдавна предвидените ремонтни работи.
— Всеки ден сме изложени на опасността асирийци и халдейци да ни обявят отново война. Шпионите им бързо ще разберат, че отбранителните ни съоръжения се нуждаят от ремонт. Няма ли да се възползват от временната ни слабост? О, фараоне, искате ли войниците ви сами да копаят земята, да носят камъни вместо освободените роби?
Докато Таркас си сяда, всички впиват поглед в чертите на фараона. Догаждат страшната борба в душата му. Борба, в която хилядолетните вярвания на древния Египет, гордостта на расата, волята да се увековечи царството, от което светът се страхува и възхищава, скоро ще надвият уплахата, породена от странните Моисееви слова… Ами, ако светлоокият мъж е имал право? Десетте заповеди святкат в паметта на Аменхотеп. Не може да бъде! Той, потомъкът на царе, у когото грее силата на слънцето и чийто образ е издълбан в гранита по четирите краища на царството, ще трепне ли от страх пред един авантюрист с пламнало от страст лице?
Фараонът се е изправил. С жезъла си почуква земята нервно и властно. Започва да говори и съветниците му — длъжни да спазват необходимото мълчание — едва сдържат радостта, надеждата и признателността си, Аменхотеп говори, забравил напълно за Йехова…
— Утре на разсъмване тръгва войска. Аз ще я предвождам. Таркас ще се разпореди за приготовленията. Ще върнем проклетите израилтяни, ако ще и да загинем в тази авантюра, към която ни водят боговете.
Но произнасяйки тези думи, гласът на фараона се променя. Предчувствие ли, птица с тъмни копринени криле прелетя пред погледа му?
Отпъждайки с отривисто движение видението си, Аменхотеп се готви да вдигне заседанието, когато неочаквано Тат иска думата, като вдига ръце към небето и после се покланя ниско пред фараона.
— Какво желаеш? — пита владетелят благосклонно.
Тат е първият йероглифописец на Египет, пазител на Книгите и на Двойната стая на Светлината, най-ученият и най-умелият. Няма равен на него при стегнатото отразяване върху папирус на императорските летописи. Затова влиянието му е голямо и ревнувано, още повече че той се стреми към богатство и мощ, за да служи още по-добре на изкуството си. Ето затова Тат ще се опита да извлече максимална полза от положението, което е разбрал отлично: не е ли той, като фараона, благодарение на постоянния си допир с учени, магове и граматици най-образованият от всички?
И така — обяснява той, знаейки, че императорът ще промени решението си — той посетил занаятчиите евреи в Мемфис, дето обработват злато и сребро, тъкат платове, продават бира, режат дърва, обработват кожи и бронз и упражняват още хиляди полезни и любопитни занаяти. Поговорил им и ги убедил да забавят тръгването си. Макар омаяните роби — не повярвали от щастие, че са свободни — да напуснели града, останали поне по-интелигентните, занаятчиите, които били предупредени и убедени от Тат. Те не повярвали на миража. Когато Тат обикалял уличките и дюкяните, в колесниците вече били струпани вързопите със стока и инструменти. Той успокоил египтяните, които обвинявали евреите за Десетте заповеди и за духовната революция, която те предизвикали. „Техният труд е полезен за нас“ — повтарял Тат, и народът му повярвал. — „Ще останете при нас и ще бъдете закриляни от фараона“ — добавил към онези, които се готвели да последват Моисей. — „Може би в своето великодушие той ще ви направи граждани на Мемфис? Останете и чакайте решението на господаря.“
Занаятчиите се върнали в работилниците и дюкяните си. Дори еврейките — красивите градски проститутки, които се готвели да бягат, се завърнали в кръчмите и танцувалните.
Тат не споменава пред фараона, че в специалните квартали на Мемфис тези прекрасни момичета радват всеки, от най-бедния до най-видния египтянин, но това е известно на всички, дори и на фараона. Подобен разврат се толерира, защото вярата на египтяните забранява проституирането, а робите евреи задоволяват плътските апетити на мъжете с високо ценени умение и финес, още повече, че хармоничните им тела са най-хубавите на света.
Тат дискретно прескача тези подробности, но набляга на това, че Кадъм ще може да продължи делото си: докато чакат завръщането на фараонската експедиция, строежите ще се подновят благодарение на занаятчиите от Израил.
Аменхотеп не крие задоволството си:
— Каква милост искаш за умелата си намеса? — пита той усърдния си йероглифописец.