— Твоят слуга би желал да стане управител на най-малката от провинциите ти, о, Слънце.
— Желанието ти ще бъде изпълнено утре. Какво друго?
— На останалите в Мемфис евреи да се даде привилегията да се наричат египетски граждани, като награда за верността им…
— Да бъде!…
Фараонът не е сигурен дали черната птица не се мярна пак пред очите му?
Отмъщението на Мемфис
Като на лов си викали един на друг египтяните колко евреи всеки е избил…
Целият ден премина в бързи военни приготовления. Казармите бяха се превърнали в кошери. Войниците се радваха на заповедите. Макар смели и дисциплинирани, те знаеха, че не е необходимо да се бият, за да върнат в Мемфис тези невъоръжени фанатици.
Призори на другия ден. Египтяните с блестящи на слънцето щитове, ескортираха шестстотинте бойни колесници на фараона. Като глутница кучета, пуснати да гонят Израилевия народ, те се извиха весело по жълтите пътища между Нил и Червено море, като пъстра, пъргава змия, обвита в златни отблясъци.
Така изтекоха петнадесет дълги дни.
Благодарение на наетите от Кадъм занаятчии евреи на строителните площадки настъпи известно оживление. Тежки дялани и излъскани камъни се дигаха с въжета към върха на пирамидата. Скулпторите се готвеха да издълбаят с дървените си чукове свещени писания върху каменните блокове. Ако избягалите евреи се върнеха скоро, с тяхна помощ архитектът щеше да разтовари каменните блокове, които още се люшкаха по Нил, и свещената гробница щеше да бъде завършена след четиридесет дни.
Следобед обаче от високите укрепления бяха забелязани конници да приближават в бесен галоп. Като облак те нахлуха в града веднага щом пазачите разпознаха в тях войници от експедиционната армия. Конете им, без бойна амуниция, пребити, не ставаха за нищо. Самите ездачи бяха капнали от умора. По лицата им беше изписан ужас. Те поискаха нови коне и се върнаха в двореца на фараона. Мигове по-късно от всички страни наизлязоха вестоносци и тръгнаха да обикалят града. Останалата в Мемфис войска се стече към укрепленията и градът се оказа в миг обсаден.
В осмоъгълната зала на двореца, побъркан от гордост и страх, бъдещият фараон Сезострис, наследник на страшния си чичо, виждаше вече как навеждат почтително глави пред бъдещото му величество.
Сезострис беше двадесетгодишен младеж, силен, но суеверен. Никога не бе обладаван от желание да царува. Той огледа опрелите чело в земята войници, дошли да му съобщят за смъртта на фараона, за загубата на част от армията и за победата на Иехова, вероятно по чудо, което го караше да се замисли не го ли лъжеха? Не! Не! Ето, описваха как войската на Аменхотеп III притиснала евреите към морето; как те не се предавали; техния страх; ужаса им; после странните им молитви към Иехова, тъй горещи, че сякаш наистина стигали до небето и чудното спокойствие на Моисей, който хвърлил жезъла си във водата; как вълните се разтворили като две огромни стени и пропуснали евреите да преминат, бесния гняв на фараона, който препуснал със златната си колесница след тях, следван от армията. Но синьо-зеленият саван на морето изведнъж погълнал с тътен цялата му дързост…
Ужас! Войниците били свидетели на бедствието. Малцината, спасили се, от пехотата щели да пристигнат на другия ден и да разкажат за нещастието.
Сезострис обърна очи към Съвета на старейшините и сановниците, събрали се набързо в очакване на заповеди. Внезапно обезпокоен и объркан, той ги изгони до един. Те се измъкнаха сред шумоленето на дрехите си.
Новият фараон беше уплашен. Хукна към една висока цветна тераса на двореца, от която се виждаше как Мемфис работи за славата на империята. Вглеждайки се в града притеснено, той видя как злокобната вест се разпространяваше по-бързо от вятъра от къща на къща, от улица на улица, от квартал на квартал. По кръстовищата ездачите се изправяха на конете си и възможно най-силно съобщаваха на тълпата за сполетялото я нещастие. Навсякъде тичаха хора и се блъскаха в бързината си да се приберат у дома, за да споделят със семействата си болката, която разпалваше гняв и предизвикваше у тях срам…
Защото египетската армия, както се говореше, не бе изгубила десет хиляди храбри войници в една благородна битка, при която двете страни са с равни шансове и храбростта на едните накрая изтощава и побеждава храбростта на другите. Сега авантюристът Моисей, магьосникът Иехова и коварните евреи бяха им скроили нечувано чудо: без битка да загинат хиляди египтяни. Това крещяха по улиците водачите и подстрекателите на бунтове, онези, които, щом видят хора обединени от радостни обредни празници или от болезнени и тъжни събития, изпитват нужда да се покатерят нависоко и да държат речи пред народа, за да го разпалват и подстрекават.