Ако не внимаваше, щеше да го приеме в сърцето си, а това щеше да бъде катастрофа. Мъж, който обичаше така безразборно като него, разбиваше сърца всеки ден, но тя не искаше нейното да се прибави към купчината отхвърлени, след като се беше научила да живее без него.
Когато Рам взе гърдата й в длани и сведе глава, за да вкуси зърното й, решимостта й започна да се изпарява. Ако не направеше или не кажеше нещо, за да разсее експлозивната атмосфера, щеше да загуби волята за съпротива.
— Няма да стана твоя любовница, Рам. Аз съм в дома ти, защото ти настоя и защото имам нужда от помощта ти, за да намеря татко и да очистя името му. Ако станем любовници, това само ще обърка нещата.
Той се дръпна и се вгледа в нея с недоумяващо изражение.
— Ти си ми съпруга.
— Отчуждената ти съпруга. Разбрахме се да не замъгляваме нещата, като станем интимни. Когато си отида този път, не можеш да се направиш на изненадан, защото знаеше още от самото начало, че това е временно положение. Трябва да намеря баща си, преди да се е случило нещо ужасно с него. Не ме интересува амулетът; никога не е бил наш.
Никакъв отговор.
— Рам, чу ли ме? Няма да се любим. Заспивам и предлагам и ти да направиш същото.
Започваше да се вбесява. Как смее да пренебрегва думите й! Та се надигна на лакът и го смушка в рамото. Когато той не реагира, тя пак го смушка. Помисли, че го чува да изпъшква, но когато погледна лицето му, разбра, че спи. Онова, което беше взела за изпъшкване, всъщност беше изхъркване.
Беше заспал по средата на разговора! Пиян или трезвен, но тя не го искаше в леглото си. Задачата обаче нямаше да бъде лесна. Той беше твърде тежък, а тя твърде уморена, за да вложи някакви сили в това. Въздъхвайки изтощено, Фийби му обърна гръб и веднага заспа.
Слънцето надничаше над хоризонта, когато Рам се събуди на следващата сутрин, изненадан, че се вижда в леглото на Фийби. Кога, защо или как се беше озовал тук — не можа да разбере. Бяха ли се любили? Знаеше, че е изпил доста много снощи, но не можеше да си представи, че ще забрави нещо такова. Въпреки че лежеше върху одеялото, тя се беше сгушила до него и ръката му я прегръщаше. Тялото му пулсираше от възбуда, когато осъзна какво може би е станало снощи в леглото на Фийби.
Опита се да си спомни какво беше станало. Последното, което помнеше, беше, че се беше съблякъл и се беше стоварил на леглото, на собственото си легло. Нямаше представа какво е станало след това, а главата го болеше толкова силно, че не искаше да се задълбава в паметта си. Намираше се в леглото на Фийби и тя беше в ръцете му, нищо друго нямаше значение. Започна да се отпуска, вкусвайки усещането за топла женска плът до леко възбуденото си тяло.
Усети момента, когато Фийби се събуди, защото я почувства да се вцепенява внезапно в ръцете му.
— Какво правиш?
— Прегръщам те. Ще се любим ли пак?
— Пак ли! Сигурно си бил по-пиян, отколкото съм те помислила, ако вярваш, че сме се любили снощи. Дойде в стаята ми, започнахме да спорим и ти заспа. Беше прекалено тежък, за да те преместя, затова те оставих тук. Много просто е.
Рам някак си се съмняваше, че е толкова просто, както казваше Фийби.
— Заспал съм, преди да се любим ли?
Наслаждавайки се на смущението му, тя изрече:
— Заспа, докато ти говорех. След като вече си буден, можеш да си идеш.
— За първи път ми се случва — измърмори той, опитвайки се да стане, без Фийби да разбере колко го боли главата. Макар че пиеше редовно, рядко надвишаваше лимита си. Никога повече, закле се той, придвижвайки се извънредно предпазливо към стаята си.
— Довечера ще наваксаме пропуска ми — каза той на излизане.
— Единственото, което ще правим заедно, е да намерим баща ми — възрази Фийби. — Ако не отговориш на очакванията ми в това отношение, ще бъда принудена да се обърна към Дейвид за помощ. Знам, че поне той се интересува от татко.
— Много ме изкушаваш — измърмори Рам — Нещо ми подсказва, че ще съжалявам, че приех тази мисия.
8
Здравето на затворника, заключен в тясната стаичка, не се беше подобрило. Сър Андрю още беше слаб и объркан, умът му още не можеше да различава ясно периоди и събития след седмиците тормоз от страна на похитителя му.
— Не мога да измъкна нищо смислено от него — осведоми Уотс своя работодател. — Това копеле се е побъркало. Или пък е по-умен, отколкото го смятахме.