Рам спря пред нея, лицето му се озова само на няколко инча от нейното.
— Присъствието ти наистина ме смущава. Прекалено много — измърмори той. — Не мога да те изкарам от кръвта си. Сексуалната енергия, която произвеждаме, експлодира винаги, щом сме заедно. Знам, че и ти го усещаш.
— Аз… не знам какво искаш да кажеш.
Той я погали по бузата.
— Лъжкиня. — Ръката му се спусна по извивката на гърлото й, продължавайки надолу към лявата й гърда. — Сърцето ти бие бясно. Още можем да си разпалваме взаимно кръвта.
О, да, нейната кръв се движеше както трябва. Рам беше майстор на съблазняването. Дори само думите му караха сърцето й да тупти лудо, допирът му разливаше разтопено олово по вените й. Тя несъзнателно се примъкна към него, притискайки гърдата си към изгарящата топлина на дланта му. Позволи си за миг да вкуси чувствата, които той събуждаше у нея, преди спокойно да отмести ръката му.
— Страхуваш ли се от мене, Фийби? Боиш ли се от това, което те карам да чувстваш? Не е срамно да изпитваш удоволствие. Бракът ни дава правото да се любим всеки път, когато ни се прииска.
Отправи й жаден поглед, от който дъхът й спря и за един безкраен миг тя не можа нито да проговори, нито да мръдне. Тогава неволно погледът й се спусна надолу към надигащата се издутина в панталоните му. Тялото му се беше втвърдило, агресивно мъжествено, изпълнено с жажда. Непонятен звук се изтръгна от гърлото й, погледът й литна нагоре към изгарящата жажда в очите му. Желанието му крещеше от зелените им дълбини.
— Бракът ни е фалшив; любовта ни умря преди много години — прошепна тя.
Обхващайки тила й, той я притисна към себе си.
— Това фалшиво ли е?
Целуна я, устата му похити нейната, езикът му започна безмилостно да я опустошава. Започна да пие нектар от устата й, докато коленете й не затрепериха. Вдигна я и я отнесе на леглото, без да отделя очи от нейните, докато я полагаше да легне и вдигаше полите до талията й.
Тя започна да го удря в гърдите, панически надигайки глас:
— Не можем посред бял ден. Ако камериерката влезе?
Рам погледна към вратата, после скочи и я заключи. Върна се след миг и погледът му се плъзна по оголената дължина на краката й, от стройните глезени до бедрата й и по-нагоре. Фийби трепна и се опита да спусне полите си, но той не й позволи. Хващайки ръката й, той я положи върху секса си.
— Готов съм за тебе, любов моя. Искам да се заровя в тебе и да те взема бързо и грубо. Искам те гола. Искам да усещам кожата ти срещу моята. Искам да си дам толкова удоволствие, че завинаги да запомниш какво можехме да имаме заедно, ако не беше послушала Филипс. Той кара ли те да викаш името му? Доставя ли ти удоволствие така, както аз?
Ръката й падна като опарена.
— Този разговор е безсмислен. Не може да се любим сега.
Той я обърна и нападна копчетата на гърба на роклята й. Гласът му беше нисък, пронизващ, накъсан от жажда.
— О, да, Фийби, наистина искам. Ти не ми даде шанс да те извадя от кръвта си. Въпреки всичко още те искам. — Дръпна роклята надолу по раменете й и я обърна към себе си. — Не мога да обясня как или защо, но ти върна вълнението в уморения ми живот и смятам да се възползвам от това.
— За колко време? — запита Фийби. — Докато друга жена не привлече вниманието ти?
Той смъкна роклята й и я хвърли настрана.
— Да почакаме и да видим накъде ще ни отведе това. Заедно сме, още сме женени и те искам. Не ти ли е достатъчно?
Тя сведе клепки, после глава. Той вдигна брадичката й и я накара да го погледне.
— Погледни ме, любима.
Погледите им се вкопчиха един в друг.
— Точно сега ти си единствената жена в живота ми.
Той наведе глава и намери устните й. Бяха меки, сочни, сладко предизвикателни. Топли, влажни, съблазняващи. Той не беше светец. Вземаше каквото иска и когато го иска, а сега искаше Фийби. Обхвана нежно брадичката й, вкусвайки я, после започна да опустошава устата й с езика си.
Устните му докоснаха нежно тила й, последваха ги пръстите му, които хванаха презрамките на ризата й и оголиха раменете й. След миг фустата и ризата се отделиха от тялото й. Секундите й се сториха цяла вечност, когато той разтвори краката й и започна да пълни очите си с нея. Той усети мига, когато тя пламна, щом видя как тялото й се зачервява и започва да се гърчи под погледа му. После тя посегна към него, смъквайки жакета по раменете му.
— Проклет да си, Бракстън… толкова арогантен, толкова самонадеян! Някоя жена отказвала ли ти е?