— Не и доколкото си спомням — погледът му се върна към влажния й център. — Красива си. Помня колко плаха беше в сватбената ни нощ. — Наведе глава и положи лека целувка между краката й.
Фийби ахна, тялото й подскочи нагоре.
— Не го прави!
Той й се ухили.
— Кое, това ли?
Хвана ханша й и притисна език към нейната мекота, близвайки леко една толкова чувствителна точка, че тя подскочи и изкрещя. Тогава тя почувства как езикът му прониква навътре; интимната ласка накара сетивата й да се залюлеят. Нервите й се стегнаха, кожата и започна да смъди.
— Задръж тази мисъл, любов моя — каза той, като се отдръпна леко, за да се съблече.
После се върна и целувките му опариха устните й, пропълзяха по гърлото, спряха се в ямката, вкусиха твърдостта на гърдите й, засмуквайки зърната, докато те не се надигнаха гордо и предизвикателно във влажната топлина на устата му.
Потънала в агонията на екстаза, Фийби изви гръб, когато той разтвори бедрата й, зарови лице сред тях и погали интимно цепнатината й с езика си. После влезе в нея, отведнъж и надълбоко. Ръката й отлетя към устните, за да задуши вика, който се надигна от гърлото й, когато гореща кръв нахлу в подутите листчета на секса й. Изстенвайки окуражително, той стисна извивките на седалището й с две ръце и я повдигна към себе си, забивайки езика си дълбоко в медената й топлина.
Мятайки глава, Фийби изпусна дълъг, пронизителен вопъл, задушавана от еднакво сурови и плашещи емоции. Трепереше, гърчеше се, след това се разпадна и извика името му. Той се възползва от преднината си, надигна се и зарови пулсиращия си член в нея, влизайки и излизайки със свирепи, похищаващи тласъци. Докато ръцете й стискаха раменете му, задоволеното й тяло се събуди отново, надигайки се, за да посрещне неговото, за да вземе всичко, което той й даваше, и да иска още.
— Можеш ли още веднъж, любима?
Останала без думи, Фийби почувства как огънят пламва отново. Ръката му се плъзна надолу между бедрата й, лекият му допир възпламени чувствителната й пъпка, скрита между оросените листенца на розовата й плът. Чувството беше така ярко, така раздиращо, че тя едва не изскочи от кожата си.
Огън избухна в мозъка й, душата й полетя. Тя експлодира заедно с него. Литна натам, където и той. От неизвестна посока чу как Рам изкрещява, усети как тялото му се вцепенява, почувства топлата струя на семето му да облива утробата й.
— Мога да стоя цял живот в тебе — изпъшка Рам срещу ухото й, борейки се да си поеме дъх.
Измъкна се, изтегна се до нея и я привлече в прегръдките си. Фийби въздъхна. Усещаше обожание, сякаш точно там й беше мястото, но знаеше, че това е илюзия. Рам много го биваше в такива неща. Подозираше, че кара всяка жена, с която се люби, да се чувства точно като нея.
— За какво мислиш, любов моя?
Минаха няколко мига, преди тя да отговори:
Че онези безбройни жени, с които си спал, са били щастливки. Репутацията ти е напълно основателна, милорд.
— Добре ни е заедно. Няма нужда това да приключва, след като намерим баща ти.
— Можеш ли да обещаеш, че винаги ще бъдем заедно?
Надеждите на Фийби започнаха да увяхват. Рам толкова забави отговора си, че тя разбра, че е прекрачила някаква забранена граница. Той не искаше да бъде постоянно женен. Искаше я само докато друга жена не му хване окото.
— Ти не искаш съпруга — изрече тя тъжно. — Аз те задушавам. Искам повече, отколкото си склонен да дадеш. Искам любовта ти. Бих искала да бъда единствената жена в живота ти.
Той вдигна очи и срещна нейните.
— Права си, но кълна се в бога, наистина те желая.
Отговорът му беше болезнен, но не я шокира.
— Сериозно ли говореше за кръчмарката и вдовицата?
— Казах истината — това е всичко, което ще кажа по този въпрос. Какъв живот живях, след като ти избяга, е нещо съвсем отделно. Колко любовници имаше ти, докато бяхме разделени?
— Николко.
— Николко ли? Извинявай, ами Филипс?
Устните й се изпънаха в права черта.
— Нито Дейвид, нито който и да било, и това е всичко, което ще кажа по този въпрос. Не трябва ли да си тръгваш?
Това беше последното, което би искал да направи. По-скоро би останал в леглото, за да прегръща Фийби и да се люби отново с нея. Чувството за собственост се надигна силно у него. Тя беше негова. Той я беше поискал и беше оставил отпечатъка си върху нея. Тя се беше предала и той я беше взел, давайки й в замяна всичко, освен сърцето си.
С колко жени се беше любил?
Стотици.
Колко от тях го подлудяваха от жажда? Колко от тях го караха да агонизира от една обикновена милувка?
Никоя, освен Фийби.
Той разпозна опасността, но беше безсилен да попречи на Фийби да унищожи цялата фасада, която си беше изградил, след като тя го беше изоставила.