— Аз съм мадам Лебо. Една от моите помощнички ще дойде, за да ви обслужи — изрече тя с пренебрежително изсумтяване. — Имаме няколко готови рокли. Не са на висотата на стандарта на нашите клиентки, но не натоварват толкова кесията, което съм сигурна, че ще оцените.
Фийби намери снизхождението на мадам Лебо за дразнещо, но не можеше да обвинява жената, задето е предположила, че тя не може да си позволи най-доброто. Никога не си беше угаждала прекалено. Тъй като не беше благородничка, никога не беше имала нужда да се съобразява с висшето общество, но не можа да се въздържи да не отправи лек укор към мадам Лебо.
— Съпругът ми ми каза, че сте най-добрата модистка в града, и ме накара да поръчам при вас гардероба си. Разбира се, Бракстън може и да греши.
Мадам доби болнаво зеленикав оттенък.
— Бракстън ли? Лорд Бракстън? Граф Бракстън?
— Точно така. Аз съм лейди Фийби Бракстън, съпругата на графа.
— О, господи, колко неучтиво от моя страна, че не разбрах. Наистина, чух, че Бракстън се е оженил. — Погледът й се плъзна надолу към талията на Фийби. — Съвършено внезапно, нали?
— Познаваме се от доста години — отвърна Фийби. — Ако сте заета, ще поръчам другаде.
— О, не, милейди, моля ви, простете неучтивото ми поведение. С какво мога да ви услужа?
— Трябва ми бална рокля, няколко всекидневни рокли, фусти, нощници и всякакви други дреболии. Бях извън страната и гардеробът ми има нужда от подновяване. Балната рокля и поне две от другите рокли ще ми трябват до две седмици. Възможно ли е?
Мадам плесна с ръце и две млади помощнички веднага се появиха от задната стаичка.
— Моля, заведете лейди Бракстън в пробната и я настанете удобно. Ще дойда там с манекените и мострите.
Усмихвайки се на себе си, Фийби последва двете чуруликащи момичета в една закрита със завеси ниша, затрупана с парченца от платове. Предложиха й чай и когато тя прие, двете помощнички побързаха да я настанят, Фийби седна на един стол в очакване на собственичката. Когато дочу женски гласове откъм предната част на магазина, не можа да не се заслуша. Това, което чу, я накара да се надигне и да наостри уши още повече.
— Това не е ли Бракстън там, дето привързва коня си пред магазина, Дебора?
— Наистина — въздъхна Дебора. — Такъв красив измамник. Много жалко за Батхърст. Не мога да си представя какво е видял у лейди Оливия. Но поне Бракстън и Уестмор още са на разположение.
— Не видя ли днешния „Таймс“, Памела? Бракстън се е оженил. Изглежда, никой не знае къде или кога се е запознал с госпожица Фийби Томпсън, но това е най-възхитителната клюка дотук за този сезон. Казват, че не била благородничка. Можеш ли да си представиш?
— Не ми казвай, че е истина, Дебора! Какво ще правим без Бракстън? Той е най-добрият любовник, когото съм имала. Освен Уестмор и Батхърст, разбира се.
В гласа на Памела се долавяше нотка веселост.
— Не вярваш, че Бракстън ще й остане верен, нали? Наистина, скъпа Дебора, твърде много ще бъде да искаме това от него. Аз поне се радвам, че е развратник. Сигурно се е оженил заради наследник, макар че не разбирам защо е избрал жена от неблагороден произход. Щом съпругата му забременее, според мене той ще я настани в провинцията и бързо ще се върне в града. Бракстън не може да се ограничи само с една жена.
— Колко хубаво за нас — изкиска се Дебора. — Да се обзаложим ли коя първа ще стигне до леглото му?
Фийби не чу отговора, защото мадам Лебо избра точно този момент да приветства двете жени.
— Лейди Уинторп, роклята ви е готова. Ще ви я донесат вкъщи. Лейди Гарднър, с какво мога да ви услужа?
— Нищо за мене днес, мадам. Дойдох с лейди Уинторп. Двете с нея ще пием чай после.
Малко след този диалог мадам нахлу в нишата с ръце, пълни с мостри на платове и кукли манекени.
Приятно потънала в света на модата, Фийби се стресна, когато завесата се дръпна и Рам влезе вътре.
— Рамзи! Какво правиш тук?
— Натъкнах се на временни пречки и помислих да се отбия и да видя как се справяш с гардероба. Бива ме с цветовете и моделите.
— Сигурна съм — изрече сухо Фийби.
— Лорд Бракстън, колко хубаво е пак да ви видя — приветства го ентусиазирано мадам Лебо.
Той я изгледа предупредително и се прокашля.
— Е, ще продължим ли с пробите на съпругата ми, мадам?
Фийби нямаше нужда един тон тухли да й паднат на главата, за да се досети, че Рам е идвал често като клиент на магазина на мадам Лебо. Несъмнено е купувал дрехи за любовниците си от нея, което й даваше още една причина да се съмнява, че той може да й остане верен. Очевидно лейди Уинторп и лейди Гарднър бяха просто две от безбройните му любовници. Сигурно е имал десетки преди, както и много други, след като се бяха оженили.