— Внимавай, Фийби — изрече Рам.
Тя се съсредоточи върху топовете плат, разстлани пред нея, оставяйки забележките на лейди Уинторп и лейди Гарднър в ъгълчето на ума си, за да се върне към тях по-късно.
След много часове благодарната мадам Лебо обеща да достави балната рокля, две сутрешни рокли и подходящо бельо след две седмици. Трите рокли за разходка и още две дневни рокли щяха да бъдат пратени скоро след това. Фийби беше протестирала срещу подобна разточителност, но Рам беше непреклонен. Той дори настоя да я заведе да й вземат мярка за пантофки към роклите и два чифта солидни обувки за ходене.
След това той върза коня си зад каретата и се върна с нея у дома.
— Какви пречки си имал? — запита Фийби, когато се облегна на възглавниците. — Срещна ли се с Дейвид?
— Не, нямаше го. Не научих и нищо за навиците му. Изглежда, има малко приятели.
— Бил е извън страната четири години — напомни му Фийби. — Какво очакваш? Предлагам да потърсиш другаде похитителя на татко.
— Може да имаш право — измърмори нерешително той.
— Впрочем — каза Фийби, — докато бях в пробната, дочух разговор между две от любовниците ти.
— Какво те кара да мислиш, че са били мои любовници?
— Възхваляваха сексуалните ти умения. Може би ще познаеш имената им — лейди Уинторп и лейди Гарднър.
— Памела и Дебора — измърмори Рам. — Просто познати, с които…
— … си спал — довърши Фийби.
— Не съм казвал, че съм светец.
— Съжалявам, Бракстън, нямам право да ти се бъркам. Просто живеем заедно за удобство.
— Както кажеш — отвърна той, хвърляйки й развеселен поглед. — Ще те изпратя до дома, после отивам на пристанището. Някой трябва да е видял какво е ставало в деня, когато е изчезнал баща ти.
— Ще дойда с тебе — предложи Фийби с готовност, която озари лицето й.
— Не и този път. Пристанището не е място за жени. Не искам да ходиш там. Обещавам ти първа да научиш, ако разбера нещо ценно.
Макар че това не й харесваше, Фийби прие декрета на Рам; той я свали от каретата и я съпроводи до предната врата. Тя го загледа как се отдалечава и мислите й се върнаха към разговора, който беше дочула в магазина на мадам Лебо. Ако беше имала надежди, че ще накара брака си да проработи, това, което беше чула днес, ги беше убило. Мъж като Бракстън, чийто сексуален апетит беше легендарен, нямаше да се задоволява само с една жена. Четирите години не бяха променили нищо в него.
Въздъхвайки със съжаление, тя тъкмо щеше да влезе през вратата, която един лакей беше й отворил, когато едно момче изхвръкна иззад някакви храсти, пъхна една бележка в ръката й и отпраши.
— Да го догоня ли, милейди? — запита лакеят.
— Не, остави го — отговори Фийби, взирайки се в мърлявата бележка.
Побърза да отиде в стаята си. Интуицията й подсказваше, че бележката е от похитителя на баща й, и сърцето й заби тревожно.
С треперещи ръце отвори посланието и прочете думите, надраскани през страницата. Подозренията й се потвърдиха.
Наистина беше от похитителя на баща й. Нареждаше й да отиде при западния вход на Хайд Парк утре в два часа следобед да чака информация за баща си и я предупреждаваше да не казва на никого за бележката или съдържанието й.
Прочете я два пъти, после я накъса на дребни парченца и ги хвърли в камината. Не й харесваше да крие такива неща от Рам, но в този случай нямаше избор.
Рам се върна у дома малко преди часа за вечеря. Изкъпа се, преоблече се и се присъедини към Фийби в приемната. Отиде право към бюфета, напълни една чашка с бренди и я изпи на един дъх. Когато се обърна да приветства Фийби, лицето му беше мрачно.
— Какво е станало? — запита тя.
— Не особено много. — Звучеше разстроен. — Това просто няма никакъв смисъл. Как може баща ти да се изпари? Мисля, че ще посетя пак Филипс утре. Този човек знае повече, отколкото е склонен да си признае.
— Грешиш за него, Рам.
Той се отпусна на дивана до нея.
— Грешал съм преди, но този път мисля, че съм прав. Можеш ли да ми кажеш какво правеше Филипс, откакто се върна от Египет?
Фийби погледна към Рам, после отмести очи. Чувстваше се виновна, задето крие от него съдържанието на бележката, и се страхуваше, че очите й ще я издадат. Пренебрегвайки въпроса му за Дейвид, тя изрече:
— Сега какво ще правиш? Нямаме указания, никакви следи, които да ни отведат до местонахождението на татко.
Отговорът му беше изпреварен, когато Портър пристигна, за да обяви вечерята. Рам я съпроводи в трапезарията и изчака да се нахранят, преди да подеме отново темата.