Ако не престанеше да я докосва и целува, тя скоро щеше да започне да го моли да продължава, доказвайки слабостта си.
— Не ме докосвай така, Рам.
Ръката му обхвана гърдата й.
— Искаш да кажеш, така? Гърдите ти са съвършени, любима. Обичам да ги докосвам.
Ниският, сексуален тембър на гласа му не правеше нищо, за да подкрепи решението й. Гърдите й бяха подути и болезнени, а той още не беше докоснал голата й плът. Единната му ръка се спря властно на корема й, масажирайки го предизвикателно. Тя изстена и се притисна към него. Зърната й тръпнеха; коремът й се беше превърнал в стегнат възел от жажда.
Ръката му се плъзна надолу, притискайки полите й между бедрата, докато се отъркваше в нея, полека, нарочно, докато тя не помисли, че ще полудее.
— Тези проклети дрехи само пречат — изръмжа Рам.
Без да чака позволение, той развърза корсажа й и го плъзна надолу по раменете й, смъквайки и ризата заедно с него.
— Не тук! — извика Фийби. — Не сега.
Всеки път, когато той се любеше с нея, я оставяше оголена и емоционално уязвима.
— Тук — каза той, вдигайки я на ръце, за да я положи на мекия килим до камината. — Сега. Развих огромен апетит, като те гледах днес как се събличаш у мадам Лебо. Не можеш да кажеш, че не ме искаш.
Запретна полите й, подпъхна ги под кръста й, после я привлече под себе си. Разделяйки бедрата й, той я докосна, обхвана я и после пъхна един дълъг пръст дълбоко в нейната мекота.
Нечленоразделен звук замря в гърлото й, а клепачите й се спуснаха неволно, докато ръцете й стиснаха рамене му.
Той я галеше, стигайки надълбоко. Тя ахна и се заизвива. Той продължи да я гали интимно, докато тя не започна да се гърчи и да се мята. Внезапно ръката му се оттегли, за да разкопчае панталоните му. Тогава тя почувства твърдата му дължина да се притиска към нежната й сърцевина. Той беше напълно възбуден, твърд като желязо и неимоверно издут. Пъхна се в нея и тя ахна, стегна се, после се отпусна, за да му позволи да навлезе. Тялото й го приветства, омекнало, податливо, горещо и хлъзгаво. Вкопчвайки пръсти в тила му, тя стисна хълбоците му с бедра и се размърда, за да го поеме още по-навътре.
С един бърз удар той навлезе докрай, настани се дълбоко в пищната й топлина. Хванат в мрежата на надигащата се наслада, Рам се чувстваше свързан с Фийби, както никога досега. Това не трябваше да се случва. Той не биваше да допуска да се случи. Чувстваше се смехотворно оголен, уязвим. Искаше да вярва, че единствената му връзка с Фийби е взаимната страст, но знаеше, че има много повече.
Отърсвайки се от смущаващите си мисли, той наложи бесен ритъм на тласъците си навън и навътре. Свеждайки глава, пое едно щръкнало зърно в устата си, засмука го и го заоблизва, изгубвайки се в аромата и вкуса на Фийби. Тя беше омекнала под него; можеше да почувства как сърцето й бие лудо.
Тя издаде тих звук, нежен стон някъде издълбоко от гърлото си, и това го разпали още повече, накара го да се втвърди още, да ускори тласъците си с диво отдаване. Клепачите му се спуснаха, челюстта се стегна, той се бореше с подтика да се отдаде незабавно на кулминацията си.
— Ще те чакам — прошепна той накъсано в ухото й.
Но не беше сигурен, че ще може. Нейните стонове, гърчения и пъшкане го караха да трепери, насладата му достигаше застрашителна острота.
— Рам!
Името му отекна в ушите му, когато тя се разпадна в ръцете му. Той я последва веднага, треперейки от силни конвулсии, докато се изливаше в нея.
Фийби се свести полека с пулсиращо тяло и внезапно осъзна, че Рам сваля дрехите й и ги мята настрана.
— Какво правиш?
— Събличам те. Ще го направим по-бавно следващия път.
Паниката я накара да занемее, когато Рам я накара да се изправи и я взе на ръце. Докато отиваше към вратата, Фийби си възвърна гласа.
— Да не си полудял? Не мога да изляза оттук без дрехи. Какво ще си помислят слугите?
— Късно е, сигурно вече са си легнали.
— Ами Портър?
— Знае, че е по-добре да стои настрана.
Тя го заудря по гърдите.
— Пусни ме. Няма да оставя да ме унижаваш така.
Той я пусна да стъпи само колкото да грабне роклята й и да я увие около нея, преди да я вземе отново на ръце и да излезе в коридора. За нейно облекчение Портър не се виждаше никакъв и стигнаха стаята на Рам без произшествия. Той я остави на леглото, бързо се съблече и се присъедини към нея.
Прегърна я и изрече:
— Тук е много по-добре, отколкото на пода.
После започна да я люби бавно, целенасочено. Съпротивата й се изпари, когато през тялото й започнаха да пробягват вълни от страст, които я изпълваха и я отнасяха далече. Тя отвръщаше на целувките му, отваряйки уста за езика му.