Когато устата му се отдели от нейната, за да плени гърлото и гърдите й, тя се изви и изстена името му. Когато устните му продължиха надолу по копринената й плът, тя приветства интимната му ласка, докато той разтваряше бедрата и пъхваше език в сгорещената й сърцевина. Миг по-късно той я обърна по корем и повдигна хълбоците й.
Притисна се към нея, стискайки хълбоците й със стоманени пръсти. Обгърна прасците й и притисна ерекцията си между бедрата й, прониквайки леко сред набъбналата й плът. После дланите му обгърнаха седалището, погалиха го леко, и се спуснаха по бедрата й. Измъчена отвъд границите на издръжливостта, тя стегна седалището си и се заизвива нетърпеливо.
Той се засмя леко, задържа я на място и проникна вътре, предявявайки претенцията си върху нея по най-първичния начин. Отдръпна се и отново я запълни. После започна ритмично да влиза и да излиза, водейки я към сладка забрава.
Подпряно на ръце и колене, тялото й се люлееше с всеки тласък на слабините му. Тя се опита да се размести, но краката му бяха твърди стълбове, неподдаващи се нито на инч. Той проникваше в дълбините й, отвеждаше я все по-високо, разпалвайки у нея адски пламък, който излизаше от контрол.
Запълваше я отново и отново, хълбоците му разлюляваха нейните, ръцете му обгръщаха плътно голите й гърди, той се притискаше в нея все по-силно, все по-бързо, все по-дълбоко. Горещина пълзеше по нея от шията до там, където бяха свързани. Огън пълзеше във вените й, спазми на нажежени до бяло усещания бушуваха в тялото й. Тя изкрещя, осъзнавайки как ръцете му я задържат на място, усети как горещото му семе я облива отвътре. Усети как кулминацията му го разтърсва, почувства го как й отдава всичко, викайки името и, за да се присъедини към нея в онова място, обитавано само от любовниците.
Сърцето му биеше неудържимо, докато цялото му същество вкусваше неописуемото усещане. Никоя друга жена не го беше вълнувала така мощно, както Фийби.
И това го плашеше невероятно много.
Фийби се събуди следващата сутрин в леглото на Рам, уморена, но доволна. После си спомни какво беше скрила от него. Ако му беше казала, че трябва да се срещне с похитителя на баща си днес, той щеше да настоява да й придружи, а това щеше да доведе до катастрофални усложнения. По някакъв начин трябваше да се измъкне, без някой да разбере. Поглеждайки към празното място до себе си, Фийби смътно си спомни, че Рам беше станал рано сутринта и й беше казал, че почти целия ден няма да го има.
Като хвърли поглед към часовника на полицата над камината, тя се стресна, осъзнавайки, че е проспала цялата сутрин. Стана, навлече пеньоара си и позвъни за Аби. Камериерката се появи след няколко минути, носейки поднос с шоколад и сладки кифлички, току-що извадени от фурната.
— Лорд Бракстън каза да ви оставим да спите, докато искате — каза Аби, докато оставяше подноса на нощната масичка.
— Бих искала да се изкъпя, Аби — каза Фийби, докато отпиваше от шоколада и хапваше от една кифла.
— Негово благородие смяташе, че ще искате да се изкъпете, след като се събудите. Водата вече е стоплена, ваната е готова. Ще се погрижа за това, докато си довършите шоколада.
Фийби не възрази; дояде кифлите и изпи и последната капка шоколад от чашата. Не след дълго Аби се върна, последвана от върволица прислужници, които носеха вана и кофи с вода.
Фийби не остана много във ваната Изми се и се облече бързо, остана да седи нетърпеливо, докато Аби оформяше косата й в привлекателна прическа, а после слезе долу. На бюфета в сутрешната трапезария я чакаше солидна закуска и тя се нахвърли лакомо на храната, изненадана от апетита си. Зае се да върши разни неща, докато не стана един и половина, после осведоми Портър, че отива да се поразходи в парка.
— Ще повикам Аби да ви придружи.
— Не е необходимо — изрече небрежно Фийби. — Но можете да я помолите да ми донесе късото жакетче.
Портър с видимо неодобрение отиде да намери Аби. Камериерката пристигна след малко, носейки жакетчето на Фийби.
— Не бива да излизате сама, милейди — рече укорително Аби.
— Всичко е наред, Аби. Нищо няма да ми се случи. Аз съм омъжена жена и мога да се разхождам сама, ако реша.
След като изрече това, Фийби излезе.
Щом зави зад ъгъла, тя махна на един файтон и каза на кочияша да кара към Хайд Парк. След малко файтонът я докара до парка. Тя плати на кочияша и той се отдалечи.
Хайд Парк беше доста оживен по това време на деня, но никой не се заглеждаше в нея, докато тя се разхождаше около входа. Тръпка на предчувствие се плъзна по гръбнака й и тя се извърна. Не видя нищо, което да буди подозрение, и насочи вниманието си другаде, пренебрегвайки игличките, които усещаше да бодат тила й. Огледа се и забеляза, че стои сама близо до входа. Всички други наоколо й бяха влезли в парка.