Но дори ако предадеше нея и баща й на властите, щяха да бъдат по-добре, отколкото бяха сега. Тя беше сигурна, че двамата с баща й могат да обяснят нещата задоволително и за Англия, и за Египет. Несъмнено властите ще видят каква е истината, нали?
— Много добре, ще взема амулета и ще се върна тук с него. Щом го получите, трябва да ни върнете с татко в Лондон.
— Ще го направя. Кажи ми къде да намеря амулета.
— Не. Ще бъде по моя начин или няма да получите нищо.
— Не съм сигурен, че на моя работодател това ще му хареса — каза Уотс.
— Той иска амулета, нали?
— Ще се спогодим — изръмжа Уотс. — Бени ще дойде скоро с каретата. Ще те отведе там, където трябва да отидеш. Щом вземеш амулета, донеси ми го. Като влезе в ръцете ми, ще пусна баща ти.
На Фийби това не й харесваше. Не можеше да зависи от думата на един престъпник без съвест.
— Не, няма да стане.
— Както искаш, лейди.
— Съпругът ми ще ви измъкне червата. Знаете кой е той, нали?
— Граф Бракстън. Моят работодател не изглежда обезпокоен, защо аз да се тревожа? Само не забравяй, че баща ти ще пострада, ако се опиташ да ни измамиш. Старецът може и да умре в тази стая, хич не ме е грижа.
— Не се тревожете. Няма да изложа на опасност живота на баща си. Знам, че си имам работа с безсърдечни престъпници, които не ценят човешкия живот.
Вратата на къщичката се отвори, прекратявайки спора им.
— Ето го Бени — каза Уотс. — Тъкмо навреме. Момичето реши да ни съдейства.
Бени, още по-груб и занемарен от Уотс, се вгледа ухилен във Фийби.
— Какво направи, че да я накараш да види нещата по нашия начин?
— Нищо — отговори Уотс. — Наредено е да не я пипаме. Не го забравяй.
— Срамота — изръмжа Бени, оглеждайки я с алчни очи. — Доста е хубавичка. Какво да правя с нея?
— Закарай я там, където ти каже, и чакай, докато не ти даде амулета в ръцете. После ми го донеси.
— Ами тя? — запита Бени, махвайки към Фийби. — Да я връщам ли тук?
— Няма да е необходимо. Щом получим това, което искаме, тя вече не ни трябва за нищо.
— А баща ми? — извика Фийби. — Обещахте да го пуснете.
— Казах, че ще бъде свободен да си иде, нали? — измърмори Уотс. — Върви с Бени. Ще те заведе там, където кажеш. Но ако се опиташ да направиш нещо, ще си изпатиш.
Фийби никак не искаше да оставя баща си тук, но нямаше избор. Уотс нямаше да го пусне, преди да получи амулета. Нямаше обаче нищо, което тя би могла да направи. Възнамеряваше да върне с Бени, за да се убеди, че Уотс ще удържи на думата си, дори ако трябваше насила да се качи в каретата.
— Готова съм — заяви тя.
— Чакай! — каза Уотс, изваждайки една кърпа от джоба си. — Първо превръзката.
Тръпка на страх се плъзна по гръбнака на Фийби.
— Защо трябва да ми връзвате очите?
— Както казах вече, не оставям нищо на случайността.
Пристъпвайки нетърпеливо от крак на крак, Фийби позволи на Уотс да й върже очите и да я отведе към вратата, а после към каретата. Щом тя потегли, Фийби махна превръзката.
Не видя нищо, само тъмнина. Кожените завеси бяха спуснати и здраво закрепени. Макар да се опитваше да ги помръдне, почти един час, не успя да ги дръпне от местата им. Изведнъж каретата спря и Бени отвори вратата.
— Стигнахме в чертите на града — каза той. — Къде да те откарам?
Фийби погледна навън и видя Лондонската кула да се издига в далечината. Помъчи се да се ориентира, но едрата фигура на Бени се движеше пред нея, закривайки изгледа. Въпреки това тя видя указателна табела с името на селото, което току-що бяха отминали.
— Маунт Стрийт — каза тя. — Номер тридесет и две.
Вратата се затръшна и Бени се върна на капрата. Каретата потегли отново.
Нервите на Фийби бяха изострени до краен предел, когато каретата спря пред къщата на Маунт Стрийт. Толкова много неща можеха да се объркат. Ами ако амулетът не се намираше там, където й бе обяснил баща й? Той беше болен и объркан, умът му не работеше както трябва. Имаше и още въпроси без отговор. Най-вече — как амулетът е попаднал в сандъка на баща й?
Баща й не го беше взел.
Някой обаче го беше взел.
Кой?
11
Каретата спря малко след къщата й на Маунт Стрийт. Тя слезе на тротоара без ничия помощ. Бени я хвана за лакътя и изръмжа предупредително:
— Не се мъчи да шикалкавиш. Ще бъда тук и ще те чакам да се върнеш. Ако много се забавиш, ще вляза да те търся.
Фийби издърпа ръката си.
— Не се тревожете. Няма да изоставя баща си. Само гледайте с Уотс да изпълните вашата част от сделката.
Тя се отправи бързо към къщата си, осъзнавайки, че ще предаде и Рам, и страната си. Но нямаше друг изход. Не можеше да позволи баща й да стане залог в тази опасна игра.