— И после те пуснаха, така ли? — изрече той с язвителна подигравка. — Защо не ми се обади, че си тук? На глупак ли приличам? Ти и баща ти сте сключили сделка с онези, които искат амулета, и си дошла да го вземеш. Ще го кажа още веднъж, Фийби. Дай ми амулета.
Тя поклати отрицателно глава.
— Не мога да дам нещо, което не е у мене.
Рам изпръхтя невярващо.
— Много добре, нека да е по твоему. Кажи ми къде да намеря баща ти и обещавам, че няма да му се случи нищо лошо.
— Не мога.
Пръстите му се впиха в раменете й.
— Можеш и ще го направиш.
— Не разбираш! Бях с вързани очи. Няма представа къде ме отведоха.
Той изви очи нагоре.
— Защо ли не ти вярвам?
Сърцето й падна в петите. Ако искаше да опази живота на баща си, нямаше друг избор, освен да излъже мъжа, когото никога не беше престанала да обича. Хвърли бегъл поглед към легенчето за бръснене, стоящо най-невинно на полицата, и потисна един разочарован стон. Беше толкова близо. Ако Рам не се беше натъкнал на нея, амулетът вече щеше да пътува към Уотс и неговия работодател. И баща й щеше да бъде свободен.
— Нали разбираш, че ще заповядам къщата да бъде основно претърсена — осведоми я Рам.
Кратко кимване беше всичко, с което Фийби успя да реагира. Нарочно не поглеждаше към легенчето. Изглеждаше толкова невинно, че тя се съмняваше, че някой ще заподозре, че вътре има нещо ценно.
— Слотър! — извика Рам. Полицаят се появи веднага.
— Да, милорд.
— Искам къщата да бъде претърсена основно. Наеми колкото хора са необходими; нищо не бива да остане неогледано.
— Какво търсим?
Рам се обърна към Фийби.
— Опиши му го.
Тя се поколеба само за миг.
— Златен амулет във формата на звезда с голям рубин в средата. Много стар и много ценен.
— Ако е тук, ще го намерим — изрече уверено Слотър.
Фийби се замоли дано не го намерят. Стига Рам да не я заключеше, тя щеше да вземе амулета и да се моли похитителите на баща й да се свържат пак с нея.
— Тръгваме — каза Рам, след като Слотър се отдръпна.
— Къде отиваме?
— У дома. Няма да имаш възможност пак да предадеш нито мене, нито страната си.
— Здравейте! Какво става?
Гласът на Дейвид Филипс се чу откъм входа.
— Трябваше да се досетя, че сте замесен — нападна го Рам.
— Замесен в какво? — запита невинно Дейвид. — Минавах оттук и забелязах суматохата.
Фийби искаше да се втурне към Дейвид и да го помоли за помощ, но нещо в изражението на Рам я спря.
— Да не би да искате да кажете, че не сте знаели, че Фийби я нямаше?
Очите на Дейвид се разшириха.
— Че я е нямало ли? Добре ли си, Фийби? Какво стана?
— Видях се с татко. Той е болен.
— Видяла си се с него ли? Къде е?
— Не знам. Бях с вързани очи и нямам представа къде ме отведоха.
— Той каза ли къде е амулетът?
Фийби искаше да каже на Дейвид всичко, но не и пред Рам.
— Татко не го е откраднал. Това поне беше истина.
— Извинете ни, Филипс — каза Рам. — Тъкмо тръгвахме.
Фийби зърна кратък проблясък на гняв в очите на Дейвид, но той угасна толкова бързо, че й се стори, че се е заблудила.
— Мога ли да те посетя, Фийби? Има някои неща около изчезването на баща ти, които трябва да обсъдя с тебе.
— Не! — отговори Рам, изпреварвайки думите на Фийби. — Тя няма скоро да приема посетители.
— Защо й се сърдите? — запита Дейвид.
Гняв беше слаба дума за това, което изпитваше Рам. Страх, отвращение, разочарование, гняв, болка… всичко това и още нещо бушуваше у него. Фийби беше унищожила една връзка, която с времето можеше да се превърне в основа на здрав брак. Чувствата му към съпругата му бяха започнали да се връщат, но тя отново беше предала доверието му. Нямаше ли сърце тази жена? Не, нямаше, защото алчността беше го погълнала още отдавна. Очевидно Фийби и баща й искаха амулета заради богатството, което би им донесъл.
— Нека просто да кажем, че не мога да й вярвам — каза Рам. — Исках да я закрилям, но явно тя няма нужда от закрила.
— Пуснете я — рече разпалено Дейвид — Аз ще се грижа за нея.
Предложението на Филипс не направи нищо, за да уталожи гнева на Рам. Той можеше да е бил неин любовник, но Рам се закле, че този мъж никога повече няма да я има в леглото си.
— Фийби идва у дома с мене — изръмжа Рам, избутвайки я навън.
— Нямам ли думата по този въпрос? — запита тя, отказвайки да помръдне.
— Не — възрази решително Рам. — Ще правиш каквото ти казвам, докато не решиш да ми кажеш истината. — Погледна към Филипс, разбра, че той нарочно не си тръгва, и го побутна към вратата. — Нямате причина да бъдете тук, Филипс. Слотър ще ви изпрати.
Слотър, който се навърташе наблизо, се появи веднага.